Комедия срещу предразсъдъците към чужденците

В Германия шегите и закачките спират, когато стане дума за интеграцията на чужденците. На кинофестивала „Берлинале” обаче беше показан филм, в който две сестри от турски произход демонстрират, че интеграцията може да бъде повод за искрен смях. Зад предразсъдъците на местните хора и пришълците зрителят всъщност вижда един по-добър и наивен свят. Мария Стоянова за това, колко лесно избледняват клишетата, когато на тях се погледне с намигване.

Алмания, това е турското име на Германия и това е заглавието на най-новия филм от Федералната република, който беше представен на „Берлинале”. На премиерата вместо кинозвезди по червения килим мина президентът на страната заедно със съпругата си. Сестрите Ясемин и Несрин Самдерели показват на екрана сюжет, който е хванал пулса на времето. Миналата година финасисът Тило Сарацин разбуни духовете в Германия със злостни нападки срещу пришълците от Турция и арабския свят. После канцлерът обяви мултикултурното общество за мъртво. И изведнъж такъв филм.

Ясемин Самдерели, режисьор:
- Преди казвах, че съм произведена в Германия по турски проект. В Германия на нас гледат като на турци, а в Турция ни третират като германци. Какви сме всъщност, това е въпросът, който със средствата на изкуството поставяме и във филма. Той е важен за нас, но и за други хора, които са родени в тази страна.

Филмът разказва за семейство от Анадола, което през шейстетте години идва в Германия. Прищълците знаят само, че там има „руси гиганти, които ядат свине, почитат страдалец, разпънат на кръст, а езикът им звучи сякаш говорят безсмислици”.

Особеното на тази лента не е това, че тя умело и смешно пресъздава предрасъдъците на едните и другите, особеното е, че последователно представя Германия през очите на чужденците.

Кристиан Вулф, президент на ФРГ:
- Този филм ще допринесе за по-доброто вникване в положението на другия, на чужденеца. Трябва да се развие това разбиране.

Филмът „Алмания” е разходка по минно поле, защото темата е силно експлозивна. При разходката обаче не се стига до нито един взрив. Накрая излиза, че светът, в който живеем може да бъде толкова забавен, стига да умеем да променяме гледната си точка.