Масово Свето кръщение в Голямата базилика на първата българска столица Плиска.
В сложната външнополитическа обстановка, в която била поставена българската държава в средата на 9 век, княз Борис І осъзнава нуждата от приемането на християнството.
Ст.н.с.д-р Павел Георгиев - АИ на БАН - Шумен: България е била силна във военно отношение, но не е била достатъчно призната сред останалите средновековни народи и държави. Тя е била изолирана и в този смисъл тя не е могла да бъде равностоен партньор и на Запад, и на Изток.Големият въпрос, който стои пред княза, е дали от Рим или от Константинопол да приеме новата религия. Само Византия обаче, прави отстъпката, нужна на българския владетел - църквата да бъде автокефална.
Доц. д-р Тошко Тодоров, преподавател в ШУ "Епископ Константин Преславски": Това, което е искал, в България да бъде възпроизведен византийският модел на взаимоотношение държава - църква. Владетелят да бъде този, който определя поведението на институцията - църква, да е под пряк контрол.С приемането на християнството България става част от цивилизования средновековен свят, като започва нов етап от развитието на държавата и културата.
"Обществото получава не само нов тип идеология, но основа за нов тип морал, нравственост, нов тип законност, нов тип държавно устройство", обясни ст.н.с.д-р Павел Георгиев.
Макар че важният държавнически акт среща съпротивата на 52 болярски рода, княз Борис І действа безкомпромисно и налага с воля и със сила новата вяра. Християнството спомага за сплотяването на двата основни етноса - славяни и прабългари, в един народ преди 1150 години.
"За мен няма граници" – история за упоритост, вяра и успех, въпреки диагнозата
Журналистика за хората: Раздадоха наградите "Валя Крушкина" – БНТ грабна две отличия
След 4-часова блокада: Гръцките фермери отвориха границата при "Кулата - Промахон"
С пълно единодушие: Депутатите одобриха оттеглянето на бюджетите за 2026 г.
Журналистика за хората: Раздадоха наградите "Валя Крушкина" – БНТ грабна две отличия