Първият държавен глава след Освобождението на България княз Александър Батенберг - участва като доброволец в Руско-турската война от 1877-78 година. За фронта той тръгва с 12 копринени ризи, три коня и златно кръстче, което да го пази.
Любимец на руския император Александър ІІ и съпругата му Александър фон Батенберг се включва във войната с богат арсенал.
Мариета Станева - "Връзки с обществеността" в Националния военноисторически музей: "Неговата леля - руската императрица Мария Александровна, му подарява златно кръстче за талисман, 12 копринени ризи и 1000 златни рубли, а император Александър ІІ - три коня за езда, палатка и походно легло."
Едва 20-годишен Александър Батенберг е поручик във Вознесенския Улански полк. Участва още в първата операция - форсирането на река Дунав. Отличен е с орден за храброст. През цялото време си води дневник. Стриктно описва всичко, което го вълнува. След трудното превземане на Казанлък без драматизъм е записал: "Това беше вторият ден, в който не получихме никаква храна за ядене. Така че от глад взех сухар от чантата на един убит турчин и го изядох."
Освен мъката, изживява и другата страна на войната - възторга от победата. Тежката битка за Плевен завършва с успех. Дори императорът губи контрол върху чувствата си.
Батенберг пише: "В три часа дойде един полковник, пиян от радост, с новината, че Осман паша се е предал с цялата си армия. Императорът свали фуражката и извика "ура". Всички го поздравихме. Той се разплака и награди Милютин с Георгевски орден - ІІ степен. Тръгнахме с колите назад и където да отидехме, ни посрещаха с викове "ура"."
Александър Батенберт навсякъде носи със себе си и красиво изписана молитва за закрила - дар от сестра му Мария Каролине.
Мариета Станева - "Връзки с обществеността" в Националния военноисторически музей: "До последния миг на живота му във вилата в Грац - в Австрия, тя стои до леглото му. Това свидетелства неговият личен секретар. Не случайно молитвата е неотлъчно до него - тя е своеобразна връзка със сесра му. Изобщо цялата фамилия е изключително задружна. Всички важни въпроси обсъждат заедно - дори предложението да застане начело на новоосвободената България. Решение, което той приема с цялата си душа. Неговата последна воля е да бъде погребан в България."
Дори когато абдикира, Батенберг преустройва новата си къща в Грац изцяло по подобие на двореца в София, взима цялата си прислуга и любимите си коне. Най-любимият му кон е Дюшек - може би, защото заедно изминават целия път на войната.
Националният военно-исторически музей пази копито от коня. В музея се съхраняват повече от 2 хиляди вещи на княз Батенберг, включително и шинел. Всички те стигат до България по негова воля.
Чуй новините
Подкаст
