Цените на лекарствата в аптеките няма да се фиксират, защото това би оскъпило медикаментите. Становището е на здравното министерство поповод искането на Националната аптечна камара лекарствата във всичкиградове да струват еднакво. Това стана повод боричканията въвфармацевтичното съсловие да се подновят.
Цените на лекарствата в аптеките няма да се фиксират, защото това
би оскъпило медикаментите. Становището е на здравното министерство по
повод искането на Националната аптечна камара лекарствата във всички
градове да струват еднакво. Това стана повод боричканията във
фармацевтичното съсловие да се подновяват.
От Асоциацията на собствениците на аптеки поддържат позицията си, че само свободният пазар трябва да определя къде да има аптека и колко да струват лекарствата в нея.
На пръв поглед фиксираните цени на лекарствата биха имали само плюсове.
Ако се въведат, когато пътуваме от София до Широка лъка например, цената на медикамента ще си остава същата. От здравното министерство обаче смятат, че ако цените се фиксират, пациентите няма да ползват никакви намаления. А заради спецификата на бизнеса, производителите и
дистрибуторите на лекарства често правят отстъпки на аптеките.
Стефан Константинов - министър на здравеопазването: "Автоматически значи по нашите изчисления 11 % скок в цените на лекарствата за едни от най-масовите групи, каквито са сърдечносъдовите лекарства - 30 %, за някои лекарства и над 100 ще се вдигне цената."
Идеята за фиксирането на цените отново раздели съсловието. На единия
полюс е аптечната камара, а на другия - Асоциацията на собствениците на
аптеки. Първите предстваляват по-масовата част от аптекарите, а вторите -
големите фармацевтични вериги. Аптечната камара иска в аптеките да работят само фармацевти и те да останат консултанти, а не да бъдат превръщани в търговци. Другата асоциация настоява за по-пазарно начало във фармацията - в аптеките да има и търговци на козметика, и хранителни добавки."
Димитрия Стайкова - председател на УС на регионалната фармацевтична колегия - Пловдив: "Да, има пазарна икономика, но когато тя се отнася за лекарствени продукти, имащи значение към здравето на населението, не може да бъде приложена каточиста пазарна икономика."
Затова част от съсловието започва протести първо в Пловдив. Предвижда се
недоволството да ескалира в национален митинг в София след по-малко от 20 дни. През това време някои аптеки в различни региони могат да спрат работа за часове. За пациентите обаче най-големият риск се оказва либералния пазар на аптеките у нас. Последица от него е все по-малкото нощни аптеки дори в големи градове.
Пенка Дечева - магистър-фармацевт - Търговище: "Според мен законът не може да задължи нито една аптека да работи нощно време - не е икономически изгодно."
Не рядко в големите градове дори на 200-300 метра разтояние могат да се
видят 4-5 аптеки. Денем всяка една не може да заработи достатъчно оборот,
за да осигури нощно дежурство. По-лошо обаче е положението в малките
населени места, като Широка лъка.
Александър Каврошилов - кмет на Широка лъка: "Хората, за да си получат лекарствата съобразно предписаните рецепти, отиват в Смолян, нема по-близо къде другаде, похарчват още по 10 лева за пътни и така, няма как."
Така се оказва, че пазарът е пренаситен в големите градове и почти липсва
в малките. А спецификата на фармацията по-скоро предлолага да се даде
предимство на грижата за хората, отколкото за печалбата. Въпрос, който
заслужава повече внимание, отколкото евентуалнто фиксиране на цените на
лекарствата.