Срещата на външните министри на НАТО приключи в Швеция с все същите разминавания между европейските партньори и Съединените щати. Вашингтон остро критикува европейските държави заради отказа им да участват във войната в Иран и засилва натиска върху тях драстично да увеличат средствата, които харчат за отбрана, за да се грижат сами за своята сигурност.
Срещата в Швеция, която е най-новият член на НАТО, трябваше да зададе по-оптимистичен тон за единство преди срещата на върха на лидерите от Алианса, която ще се проведе в Анкара в началото на юли.
Дали това е така и каква е позицията на България по важните световни теми - в Швеция с външния министър Велислава Петрова разговаря специалният пратеник на БНТ Десислава Апостолова.
Десислава Апостолова, БНТ: Г-жо Петрова, ударното увеличаване на разходите за отбрана беше сред основните теми на срещата на външните министри от НАТО. Няма разногласия по този въпрос и сред европейските съюзници на САЩ. Общата цел е всички държави да отделят по 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана до 2035 г. Тази цел прекалено амбициозна ли е за България и каква е позицията на новото българско правителство? Ще продължавате ли да следвате тази цел?
Външния министър Велислава Петрова: България не е на никак лошо място. Все пак имаме над 2%, 2,18% в момента. И новото правителство има цялата ангажираност да продължи по този план, така че да сме навреме с изпълнението му. Това е важно както за България, така и за целия Алианс. Ние сме държава, която силно подкрепя това, че трябва да имаме по-добри отбранителни способности. И мисля, че това е ангажимент, към който ние винаги ще се придържаме.
- САЩ остро критикуват съюзниците в Европа, че не ги подкрепят достатъчно в действията им в Близкия изток. В същото време, тук, на срещата на външните министри, генералният секретар на НАТО Марк Рюте спомена България сред държавите, които все пак оказват логистична подкрепа на Вашингтон на базата на двустранните споразумения, които имат държавите със Съединените щати. Какво представлява това двустранно споразумение? Какви са точките, които са включени в него, какви са ангажиментите на страната ни по него и колко дълго ще продължи то?
- Такъв тип споразумения са поемани от предишното правителство. В момента са в период на дискусия. Премиерът беше много ясен какво е поставил като искане към американската страна. Все още чакаме отговор. Също така, аз не съм била в София през последните дни, но съм сигурна, че Министерството на отбраната е в координация с американската страна относно това как би продължило такъв тип сътрудничество. Но в случая това е възможност на България да помогне на своя съюзник. Разбира се, в случая е важно за нас какъв е нашият интерес там и как можем да защитим нашите граждани. Мисля, че колегите правят абсолютно всичко възможно това да се случи. И това са основните послания там, но тук е по-скоро в презумпциите на Министерството на отбраната да уговори съответните параметри, по които това да се случва.
- По въпроса за визите президентът Илияна Йотова спомена, че ако Съединените щати откажат все пак да премахнат визите за българи, страната ни би трябвало да предприеме реципрочни действия. Как точно виждате тези реципрочни действия? Какво ще представляват те?
- Аз не искам да коментирам специфични думи на президента. Важното в случая е, че България е постигнала и е изпълнила критериите, които са чисто технически необходими за това да може да изпълнява условията за начина, по който охраняваме границите си, и условията, по които се дава българско гражданство и съответно на хора, които имат възможност да получават виза. По техническа линия сме изпълнили всички ангажименти и всички условия, които са необходими. Остава този процент на откази, като България показва правилна тенденция в тази посока и е доста близо до това, така че има всички предпоставки това да се случи. Надявам се от американска страна да има ответни действия по тази линия възможно най-скоро.
- По темата за визите имахте и разговор тук, на срещата на външните министри, с американски представител. След този разговор повече оптимист ли сте, че може да се стигне до реално отпадане на визите за българи? Какво ви казаха американците?
- За мен е важно България ясно да поставя своите искания и ясно да показва, че особено в местата, в които сме изпълнили всички критерии, ние можем да заявяваме своя позиция, която защитава нашите граждани. В Съединените щати живеят над 200–300 хиляди българи, чиито семейства искат да пътуват там. Има все повече бизнеси с международно участие, които имат нужда да пътуват дотам, така че е изключително важно за нашата икономика и за живота на нашите граждани да се облекчи целият този процес, както финансово, така и чисто административно. Така че аз поставих много конкретно тези изисквания от наша страна и очакването, че ще получим разбиране, така че да можем и в бъдеще да помагаме по начина, по който сме помагали на Съединените щати.
- Разговаряхте с доста от колегите си тук, на срещата. Какви са очакванията към новото правителство в България и ще бъде ли страната ни надежден партньор в НАТО?
- Аз проведох редица срещи и така се възползвах от факта, че има по-широк формат тук. Проведох срещи с външните министри на Франция, Германия, Великобритания, Канада, Р.С. Македония също. Преди да премина към колегите ми от РСМ, ще кажа, че от останалите срещи стана ясно, че всички държави виждат в политическата стабилност на България една голяма надежда и очакват България да продължава да бъде добър партньор и съюзник и да се увеличава броят на възможностите за икономическо сътрудничество, както по двустранна линия, така и по многостранна на ниво Европейски съюз и НАТО.
- Имахте разговор с колегата си от Република Северна Македония. Има ли определени очаквания от негова страна към България? И как виждате перспективата на Скопие за членство в Европейския съюз?
- Относно разговора с моя колега от Република Северна Македония — да, обсъдихме основни теми, свързани със свързаността в коридор номер 8 по линия на НАТО. Това е изключително важно за нас. За България е важен приоритет да развива все още инфраструктурата както по оста Север–Юг, така и по оста Изток–Запад, така че да може да бъде важна част от засилването на Източния фланг. Така че разговаряхме в този контекст по тези теми. Разбира се, продължаваме да виждаме желание за разговор по линия на европейската перспектива на РСМ и от наша страна винаги имаме готовност за конструктивен диалог, но смятаме, че в случая това е разговор на ниво европейски институции и съответно държава-кандидат, която, надявам се, ще направи необходимите стъпки, така че да продължи умело напред по своя европейски път.
- Според генералния секретар на НАТО Марк Рюте подкрепата на съюзниците от НАТО за Украйна не е разпределена равномерно и някои държави правят много повече от останалите. Къде се намира България в това отношение и ще продължим ли да подкрепяме Украйна?
- България е една от страните, които системно е помагала според собствените си способности и мисля, че по последни изчисления — тук малко варират през годините — сме между 10-о и 14-о място спрямо всички останали държави в Европейския съюз по това до каква степен сме помагали на Украйна през годините. Така че каквото е зависело от нас, в рамките на способностите си, сме направили. В разговора си с моя колега от Украйна обсъдихме, по-скоро исках да разбера от негова гледна точка как се развиват бойните действия и как той вижда подхода напред.
За мен беше много добре да чуя от него, че той приветства по-голямото участие на Европа, специално по линия на това да се намери начин за прекратяване на бойните действия като първа стъпка към постигане на едно мирно споразумение. Не за първи път ще кажа, че за България и за цяла Европа е изключително важно да сме активна част от този процес, да сме част от определянето на критериите и условията, по които това се случва, заедно с Украйна. Така че по тази линия мисля, че имаме голямо единство и се надявам и останалите държави членки да приемат този призив от страна на Украйна и да действаме активно по линия на това да намерим възможност за трайно примирие.
- Критиките на САЩ към европейските партньори са големи. Съединените щати съкращават и военното си присъствие в Европа. С какво усещане останахте от разговорите с вашите колеги на срещата — пред разпадане ли е НАТО?
- Мисля, че от гледна точка на САЩ по-скоро част от общата критика е, че ЕС не прави достатъчно, за да може да се защитава. Не е въпросът само за това, което се случва в Близкия изток, а по-скоро за това до каква степен ние сме активен участник в отбранителните способности и ги завишаваме до ниво, което е необходимо на базата на реалностите, които са около нас и на геополитическата ситуация, в която се намираме. По-скоро виждаме, че от последната среща в Хага досега е започнало рязко увеличаване на бюджетите за отбрана. Част от посланията са достигнали до съюзниците, но при всички случаи, независимо дали е резултат от критики от Съединените щати или по-скоро от наша собствена осъзнатост, е важно да работим в посока на това да засилваме отбранителните способности. Мисля, че в залата цареше единство около оптимизма за НАТО и факта, че въпреки трудностите, пред които сме изправени като съюзници, има колективна осъзнатост, че трябва да работим заедно и че заедно сме по-силни. За България със сигурност един силен Алианс е по-добър за нас. За мен беше изключително положително като първа среща, на която в такъв формат участвам от българска страна, да видя желанието на всички останали държави и съюзници да работим заедно. Въпреки различните фокуси, които всяка една от нас има, и различните ограничения, които различните държави имат, мисля, че общият дух беше в положителна посока и създава усещане за оптимизъм, че можем да се справим заедно с предизвикателствата.
Чуй новините
Подкаст
