Ежегодно сивият сектор в икономиката генерира десетки милиарди загуби в бюджета, а според експерти делът на сенчестият бизнес у нас непрекъснато се увеличава. Как се оцелява в сивия сектор и защо все повече българи избират да работят „на тъмно” – вижте в следващия репортаж.
Георги е малко над трийсетте и работи в сферата на услугите. По документи официално е безработен. Няма фирма, нито персонал. Работи, когато има поръчки, тогава наема познати, на които плаща в брой „на ръка”. Редовно внася само здравните си осигуровки.
Георги: "Когато се налага да се издават фактури се издават през фирма на друг човек. Защото трябва да се излезе официално. Няма как да се излезе с фалшиви фактури , защото това е беля. Когато може се работи без фактури и съответно не се плащат и данъци”
Разказва още, че избрал да работи така, защото ако излезе "на
светло” трябва да има поне 5 хиляди лева месечен оборот , за да покрие разходите си. А толкова работа просто няма.
Репортер:
- Много ли хора познаваш, които работят така?
Георги:
- Познавам доста хора, които работят така и доста хора, които не бяха така, но в момента са така. Просто ситуацията е такава.
Кризата принуди все повече българи да изкарват прехраната си полулегално. А някои дори са на ръба на закона. Като тези пенсионерки, които редовно продават земеделската си продукция, без да имат разрешително. А за плащане на данъци и издаване на касови бележки не са и чували.
Жена:
- Вчера съм брала цял ден, днес ще изкарам 5-6 лева и това е. Гладът не прощава. Аз на 80 години работя. Виж, ноктите ми са кални.
Репортер:
- Колко струва 1 касов апарат?
Жена:
- Аз трябва цяло лято да продавам лапад, да си купя касов апарат.
Официална цифра колко българи работят „на тъмно” все още няма. Работодатели, асоциации и статистици хвърлят в общественото пространство данни за размера на сивия сектор, вариращи от 10 до 70 на сто. По-тревожното обаче е, че според последните проучвания всеки пети българин е готов да работи „на черно”, стига да получава заплатата си редовно.