Стоян Александров: Без споразумение сега гърците може да повторят нашия сценарий

Бивш министър на финансите в правителството на Любен Беров, финансистът Стоян Александров е участвал в преструктурирането на външния дълг на България през първата половина на 90-те години. Стоян Александров говори пред "По света и у нас" за технологията на преговорите с международните финансови институции. В този си обем дългът, който има Гърция и при това развитие на тяхната икономика, той не може да бъде обслужван. Това е повече от ясно. От тази гледна точка със сигурност ще се търси допълнителна редукция на дълга- дали ще е 30% както се анонсира една цифра или не, е отделен въпрос. И второ, освен самата редукция, въпросът е след това и за преструктурирането - т.е. вие виждате, че се говори за 20-30 годишен гратисен период, което е прецедент и доколкото знам такава сделка в света не е имало. Дори да се постигне най-доброто, да се редуцира 30 % този дълг и да се даде един дълъг гратисен период, при всички случаи гръцката икономика я чакат тежки години. Това ще е горе-долу както при нас беше непосредствено след мораториума по външния дълг. Разбира се тогава имаше и други фактори - преход от планова към пазарна икономика с пълна разруха на икономиката. При Гърция няма да е точно това, но при всички случаи ще има забавяне на икономическия растеж, защото дори при гратисен период, фактически Тройката ще иска от Гърция нестандартни мерки - както орязване на разходи, така и завишаване на данъците. Вие виждате една икономика, която колабира и която вече години трупа загуби и да няма растеж. Вдигането на данъците допълнително ще я убива вместо да й осигури един бърз растеж, който да позволи обслужване на дълга във времето. Много е сложно. Аз влизам в ситуацията и на двете страни. И на гърците - тези, които трябва да връщат тези дългове, в това число, и на кредиторите. Защото в крайна сметка кредиторите не са донори - само така да дават и да опрощават. Още повече, че се създават лоши практики. В момента, в който ти правиш до безкрайност компромиси на една държава, утре в същата или в подобна ситуация може да изпадне и друга държава и да се налага там да има такъв тип преговори и може би още по-високи изисквания за такова разбиране на проблемите. А международните финансови институции се притесняват от прецеденти, защото няма как да дадеш на един и да откажеш на друг. Аз си спомням когато водихме преговорите с Парижкия клуб, след сделката с Лондонския клуб и понеже поставихме въпроса за едно по-друго престуркутриране на държавния дълг и основният им мотив тогава беше : "Г-н Александров, не трябва да правим прецедент, защото след вас идват много други държави, които имат дългови проблеми". Просто се пазиха. Но след нас те направиха компромис на Полша и на Полша дадоха по-добри условия отколкото на нас. Но Полша имаше лоби. Сега, друг е въпросът, дали Гърция има такова лоби, каквото например Полша имаше в Американския конгрес и на много други места и т.н. Тук обаче не е толкова въпрос на лоби, а е въпрос на интереси. Защото вие сами чувате, че дори ако се отиде към най-лошия сценарий Германия ще претърпи огромни загуби. При Гърция това е особеното, че частните кредитори по същество бяха заменени от инстиуционални и държавни кредитори. При нас бяха 350 частни баки кредитори и фактически ние разговаряхме за 80% от дълга, който е към частни кредитори и само 20% към държавни кредитори. При Гърция е точно обратното. И нещата стоят по различен начин. За сценариите пред Гърция Стоян Александров казва: Има 2 сценария на преговори с кредиторите. Тъй като сега се водят преговори с Тройката- ЕК , ЕЦБ и МВФ, и те участват с оглед да постигнат някакво решение. Тук имам предвид, че и самия МВФ е кредитор, а освен това ролята на Фонда е да подкрепя платежните баланси на отделните държави. А вторият сценарий е ако не постигнат сега споразумение, офицално Гърция вече е в технически фалит релано погледнато, но ако официално се обяви държавния фалит, тогава вече се правят комитети на кредиторите - на частните и на държавните по аналогия на Лондонския и Парижкия клуб. И тогава започват по различен начин преговорите, само че в клуба на кредиторите ще бъде и МВФ. При нас МВФ беше като донор - т.е. като институция, която ни осигурява ресурса евентулано да платим на другите кредитори на базата на постигнато споразумение. А тук в Гърция Валутният фонд ще има двойствена роля. От една страна ще подкрепя платежния баланс на Гърция да се издължава към другите кредитори и самият фонд е кредитор на Гърция. Няма да бъдат тези преговори по никакъв начин леки. Можем да говорим за (валутен) борд в Гърция, ако се провалят преговорите и не се постигне споразумение сега с кредиторите. Тук е много важна ролята и на ЕЦБ - дали тя ще подкрепи гръцката банкова система, тъй като тя няма как да издържи и ще се срине окончателно. В същото време, ако обаче не се стигне до споразумение, което може да стане и по вина на Гърция, ако имат прекалено големи претенции не само по отношение на редукцията, но не са съгласни и с мерките, които се предлагат например в областта на приходите и разходите, тогава тя фактически ще излезе от Еврозоната. Тя може да запази еврото, защото и сега има страни-членки, които не са членки на валутния съюз, но имат евро. Гърция може да запази еврото и да въведе паралелно драхмата, може да въведе и някакъв Фалаборд, но това не и решава проблема. Ако Атина не постигне споразумение за управляващите най-добре е да се въведе драхмата, да се развихри инфлацията, да продуха дълга и по този начин след време да се стабилизира. Така, че те нямат итерес, ако не постигнат сега споразумение да запазят еврото... И ще минем през периода 96-97-ма година в България - хиперинфлация, с крах на банковата система. половината техни банки ще фалират и т.н или ще си сменят собствениците - т.е. до голяма степхен ще повторят нашия сценарий.