Кризата в Гърция вреди на по-бедните й балкански съседи

Напечени от слънцето и в лошо настроение четирима албански берачи на плодове се връщат у дома след триседмична уговорена работа в Гърция, отпращайки такситата на граничния пункт, защото, казват те, не могат да си позволят цената им. "Този път не ни платиха", казва един от четиримата, 46-годишният Мустафа Кулоли от град Елбасан в централната част на Албания. "Беше ни казано, че ще получим нашите 200 евро, когато банките отворят". Дълговата криза в Гърция причинява проблеми на гърците, но ударната вълна се разпростира и в съседните й държави, които са икономически зависими от Гърция и, защото са по-бедни, са по-малко подготвени за последиците. Потенциалното влияние върху държави като Албания, Косово, Сърбия, Македония и България вероятно ще бъде в дневния ред на германския канцлер Ангела Меркел - с централна роля в гръцката дългова драма, по време на посещението й в района, започнало в сряда. След като Гърция вече губи от привлекателността си като източник на приходи за албански работници, повечето от тях вместо към нея се насочват към Германия. 16 000 албанци са поискали убежище в Германия от януари до май, като 4900 са пристигнали само през май. Кулоли и тримата му другари, които са преминали границата с Албания във вторник сутринта казват, че за да се приберат у дома ще се опитат да намерят безплатен транспорт или ще си купят билет за автобус. През последните три седмици Кулоли и останалите са брали череши и праскови в села в Северна Гърция. "Гърците нямат пари, те самите са в криза", казва той. "Казаха ни да се върнем на работа след две седмици и ще получим парите си". Той и приятелите му работят в Гърция в последните осем години заедно с още около 600 000 албанци, които също работят сезонно в Гърция. Нещата са се влошавали след кризата от 2008 година, но никога не са били така лоши, както сега. Икономиката на Албания е силно зависима от парите, изпращани от хората, работещи в Гърция. Тези пари подхранват потреблението в Албания и финансират строежа на нови домове. По време на пика преди финансовата криза парите, изпращани в Албания от чужбина, предимно от албанци, работещи в Италия и Гърция, възлизаха на 11,5 на сто от брутния вътрешен продукт. След като парите от чужбина намаляха в последните седем години, и икономиката на Албания също се забави. Растежът спадна до 1,1 на сто през 2013 година, най-ниско равнище през последните 16 години. На границата някои предприемчиви албанци са намерили светъл лъч в проблемите на Гърция. Митнически служители казват, че са виждали хора да преминават в Албания с трактори втора ръка, вероятно закупени от закъсали гърци на силно занижени цени. Макар че за повечето албанци затварянето на гръцките банки вече втора седмица и перспективата Гърция да излезе от еврозоната влошава допълнително и без това лошата ситуация. Друга група връщащи се берачи на череши казват, че са имали повече късмет; човекът, който ги е наел на работа, им е платил. Но според тях вече няма работа оттук нататък в Гърция. Страната е стигнала "до нулата", казва един от тях. Карайки кола, натъпкана със стока, 32-годишният Фреди Хиска - албански художник и декоратор, живеещ в гръцкия пристанищен град Солун казва, че едва печели по 500 евро месечно напоследък, а преди това е изкарвал между 1500 и 2000 евро. "В последните пет години сериозно усещаме кризата", казва той. Много от албанците, завръщайки се у дома казват обаче, че ще продължат да ходят в Гърция, защото дори и нещата там да са лоши, те все още са по-добре, отколкото в родината им. В Албания брутният вътрешен продукт на глава от населението миналата година беше около 4 619,2 долара, докато в Гърция, въпреки проблемите там, той е бил четири пъти по-голям - 21 682 долара, според Световната банка. "Сега сме обвързани с Гърция, нашите деца ходят на училище там", казва художникът Хиска. "Ще опитаме да устоим".