Какво може да прави нашият суперкомпютър?

Шумничък черен шкаф на студено. Това е то Блу джин. Не като джин с тоник, а джин като ген. Син ген. Странно име за суперкомпютър. Или пък не. Защото изглежда този "супер ген" за две години успя да премести генетичните изследвания в компютърните зали.

Проф. Иван Иванов, институт по молекулярна биология – БАН:
- Стигнахме до там, че без помощта на компютър, особено на мощен компютър както и сега имаме суперкомпютър, ние вече почти не можем да си вършим работата.

Кой е луд да пере на ръка, като има пералня. Така и те. Накараха синия ген да им върши черната работа. И вместо да се мъчат с години да пробват коя мутация ще им донесе търсения белтък, написаха програма.

Проф. Иван Иванов, институт по молекулярна биология – БАН:
- Буквално години се губят - докато така ние можем да направим виртуална мутагенеза, задаваме на компютъра задачата, той решава и след ден след два, след три ни казва на прав път ли сме или не сме.

А то и този модел за това е направен. Поръчка по проект за симулация на молекулната динамина на белтъците. Адски сложно - милиони уравнения за това как биха си взаимодействали атомите в дългите биологични молекули. Но изпълнява всякакви други задачи.

Мария Чернева:
- Можете ли да изчислите числата за тотото?

Давид Иванов, компютърен експерт:
- Да.

Мария Чернева:
- Ще го направите ли за мен?

Освен метеорологичните прогнози, класика за суперкомпютъра, все по-често решава колосални задачи за медицината. Като рисковете при остеопорозата.

Проф. Светозар Маргинов:
- Костната плътност, като един параметър се измерва много лесно, но когато искаме да разберем действителното поведение на костта и рисковете свързани с различни критични натоварвания. И в този момент ни се налага да използваме помощта на суперкомпютър.

Медиците у нас се допитват до суперкомпютъра и за чисто практически решения. Като например с каква сила и честота трябва да въздейства електрода върху даден тумор.

Проф. Светозар Маргинов:
- Ами това се нуждае от компютърно моделиране защото не можем да си позволим за използваме да правим експерименти върху живия човек и затова се налага да моделираме процесите, да определим по възможност такива режими, които ще бъдат най-щадящи човешкия организъм.

И така нашият "Син ген" решава понякога десетки задачи едновременно, на ръба на капацитета си, денонощно.

Мария Чернева:
- Забива ли често?

Давид Иванов, компютърен експерт:
- Не, не. Забива забива техниката, която го поддържа.

И като игнорираме техниката, която го поддържа, синият ген изглежда прост като направен от лего. Това са му тухличките, всяко с по 4 процесора.

Давид Иванов, компютърен експерт:
- Ориентировъчно... този модул представлява около 4 лаптопа>

Модулчетата се подреждат в щайги, те пък в шкафа. 8 хиляди процесора на куп, които правят 23 трилиона операции в секунда.

Мария Чернева:
- Чувствате ли се глупавичък до него?

Давид Иванов, компютърен експерт:
- Не, не.

Правилен отговор. Въпреки невероятната си мощ, синият ген не би могъл да моделира дори и процент от работата на човешкия мозък. И едва ли може да прихване някаква мисъл. Но пък отприщва научната мисъл... В случая им спести поне 10 години, като от 150 варианта подбра няколко кандидат лекарства срещу множествена склероза.

Проф. Иван Иванов, институт по молекулярна биология – БАН:
- Действително имаме вече отбрани 4-5 мутантни форми на интерферона, които по всичко изглежда, че ще свършат работа.

По света много други суперкомпютри скъсяват разстояния в търсене на лек за нелечимото. Стотици пъти по-бързи, те отдавна са сложили "Синия ген" в малкото си джобче. Но дори за тях, пълното моделиране на човешкия мозък се простира в далечното бъдеще.