Какво представлява ЦЕРН?

Някъде след Втората световна война станало ясно - никой повече не може да работи сам. Експериментите им ставали все по-мащабни и по-скъпи. Затова ядрени физици от Франция, Италия, Швейцария и Германия решили да се кооперират. Някъде по следата - на едно пусто поле до Женева. И така 1954 се ражда ЦЕРН - европейската организация за ядрени изследвания. От 60 в началото, днес в ЦЕРН работят над 10 хиляди учени от 85 страни. Част от един съвършен механизъм, в който познанието няма патент, а е притежание на цялото човечеството.

И ако не сте виждали дебел ядрен физик, то е защото хората яко натискат педалите. Без колело, са за никъде. Работното им място е дълго 27 километра тунел под земята - най-големият адронен колайдер. Без капчица грандомания. Колкото кръгът е по-голям, толкова е по-голямо ускорението и енергията при сблъсъка на частиците. А трябва да получат онази енергия в първата секунда от големия взрив. На практика това са температури, милион пъти по-горещи от центъра Слънцето. Заедно с това мерят и друг температурен рекорд - минус 271 градуса. Този студ и в космоса го няма.

Космическа, обаче, е сметката им за ток. Не се ускоряват лесно протони до 99,999999 от скоростта на светлината. Нужни са около 100 мегавата или половин блок на ТЕЦ "Марица Изток". Но използват ток от френските АЕЦ. Зимата, обаче, спират всякаква работа за три месеца. Просто токът тогава е най-скъп.

Не заради сметките за тока, обаче, колайдерът спря за дълго, седмици след пускането му. Провали го един миниатюрен дефект. Проблемът започнал от тези сребърни жици, които пренасят 9 хиляди ампера ток. Напълно възможно, защото когато са охладени до минус 270 те стават свръхпроводници. Разхлабена връзка, обаче, лекичко стоплила единият проводник. Лекичко, но достатъчно огромно съпротивление за онези 9 хиляди ампера. Развила се такава температура, че разтопила тръбите с течен хелии, които пък охлаждат проводниците и последвалият взрив отместил няколко 20-тонни магнита. Възстановяваха щетите една година. От две, обаче, колайдерът работи безотказно.

Протоните първо се ускоряват в каскада от четири по-малки ускорителя. В големия колайдер те се разпределят в два противоположни снопа. За една секунда правят 11 хиляди обиколки на пръстена, като всеки път се сблъскват на 4 места, където, разбира се, има 4 детектора, които трябва да регистрират какво се случва при тези миниатюрни модели на големия взрив. Хиггс бозони ли, черни дупки ли, или нещо друго?

А, като казах черни дупки - срещу създателите на колайдера е заведено дело в Страсбург за нарушаване на човешките права. Ако при експеримента се получат черни дупки, те щели да погълнат земята. Експериментът, обаче, си върви, земята си е още тук. Ако има черни дупки детекторите Атлас и СМС ще ги намерят. Основната им задача, обаче, е да уловят хиггс бозона. Алис изучава кварк-глуонната плазма, а детектор LHC-би - антиматерията.

И въпреки че колайдерът е изработил досега над 100 милиарда мини големи взривове, учените не са сигурни дали са получили хиггс бозон, т.е. не могат да го регистрират в реално време. Ще го разберат след няколко години, когато анализират всички данни, които получават сега. И за да са сигурни, че са получили поне един бозон, колайдерът ще работи още година.

Ще открият ли въобще божията частичка и кога - може да се обзаложите. Съвсем буквално. Залаганията вървят с пълна сила в интернет. Казват че Стивън Хокинг заложил 100 долара на това, че тайнственият бозон няма да бъде намерен. Физикът е убеден, че липсата му е по-интригуваща. И учените ще трябва да затворят стандартната физика и да започнат да пишат нова.