Интервю с проф. Джим Ал Халили - физик и телевизионен водещ в ВВС

Какво е квантова механика, как се дели атомът, защо хаосът поражада ред и обратното? Не знаете ли - ами питайте Джим Ал Халили. Къде се срещат математиката и физиката? Колко е голяма Вселената? И защо науката има нужда от комуникатори - Джим ал Халили, професор в университета в Съри, ще ви обясни. И то така, че да разберете.

БНТ: - Защо в днешно време науката не е популярна като изкуствата, както е било в 19-ти век?

Проф. Халили: - Мисля, че напоследък наблюдаваме едно приближаване на тези две култури - науката и изкуствата. Моята амбиция е да приобщя науката към масовата култура. И тогава хората ще ходят на лекции по астрономия и ще се вълнуват като на концерти или на опера. Тук във Великобритания сме много напреднали и другите страни започват да ни догонват. Не ми е лесно да намеря баланс между научните занимания, които има всеки професор, и публичната комуникация на наука. Наистина времето за научна работа е по-малко, но популяризирането на науката си струва тази жертва. Това е толкова важно, колкото и самите научни изследвания.

БНТ: -По каква програма работите сега?

Проф. Халили: - Току-що завършихме двусериен филм за ББС, който се нарича "Всичко и нищо в науката" - интригуващо заглавие, нали. Току-що заснехме първата част, в нея се говори за Вселената, колко е голяма и какво знаем за нея - все фундаментални въпроси. Сега ни предстои втората част - за нищото - празното пространство, вакуума, какво означава да няма дори атоми. Работя и по сериал от три части за ББС, който се нарича История на електричеството - как сме го открили и използвали, за да изградим модерния свят. Първата телевизионна програма, която водих - преди 7 години - се казваше "Загадката на мозъка на Айнщайн". Трябваше да пътувам из цяла Америка и да търся остатъците от мозъка на Айнщайн, който е нарязан на малки парченца и стои в един буркан с алкохол.

БНТ: - Звучи страшно - като мощите на светци, пръснати по света...

Проф. Халили: - Ще ви покажа нещо интересно. Кажете - познавате ли го?

БНТ: - Това е Айнщайн, нали?

Проф. Халили: - Да, той е. А това е мозъкът на Айнщайн. Точно копие на неговия мозък, който бил изваден при аутопсията през 1955 и бил фотографиран. По-късно по снимките е направен триизмерен модел. Както виждате, може да се побере в главата ми. Използвана е технология, която се нарича лазерна литография. Лазерите се контролират от компютър, в който се заложени всички измерения на мозъка. Лъчите се движат по повърхността на смолата и я втвърдяват милиметър по милиметър, като накрая се получава това. Идеално копие на мозъка на Айнщайн.

БНТ: - Разкажете ни къде ядрената физика намира приложение в практиката?

Проф. Халили - Ядрената физика има две страни. От една страна е чиста наука. От друга - има чисто практическо приложение, например в медицината. Всеки човек поне веднъж в живота си е бил на изследване със скенер. Всички напреднали медицински технологии, които позволяват на лекарите да надникнат в нашето тяло, са изобретени с помощта на ядрената физика. А напоследък тя влезе активно в телевизионните новини заради аварията в Япония. Лично аз смятам, че медиите бяха безотговорни и преувеличиха опасността, защото хората не разбират какво точно е радиацията. Хората например се тревожат много от радиоактивния йод, който попада във водата, но той се разпада бързо. За една седмица активността му спада наполовина, за две седмици остава една четвърт. Ето тези неща трябва добре да се обясняват.

БНТ: - Според вас, науката красива ли е?

Проф. Халили: - Аз винаги съм били много любопитен - още от дете. Питах се как се е зародила Вселената, вечно ли светят звездите, защо небето е синьо - все въпроси за това как работи светът. Има красота в това да намериш отговори, да откриеш колко е изобретателна природата, как всичко пасва идеално и образува света, в който живеем. В това има толкова красота, колкото и в изкуството, музиката, картините. Тайните на природата носят своя красота.

БНТ: - Знам, че сте ядрен физик и изучавате структурата на атома. Какво означава това, можете ли да го опишете по прост начин?

Проф. Халили: - Ще се опитам . Знаете, че атомът е много много малък и не е лесно да се изследва. Вече сто години, откакто Ръдърфорд го откри, се мъчим да го обясним. Моите изследвания са математически - опитвам се чрез математически формули и уравнения да опиша различни атомни ядра - какви форми имат, колко са големи, как са образувани. Днес ние знаем, че тези атоми са се сготвили във вътрешността на звездите. Така че ядрената физика се опитва също да обясни защо светят звездите и как светят. Вълнуващо и интригуващо е, че за да разберем Вселената и нашето място в нея в голям мащаб, трябва да я разбираме и в малък мащаб. Тези въпроси трябва да вълнуват не само учените, но и всеки човек. Ако намерим подходящ език, за да ги обясним. Ето, това е моята черна дъска. На нея са написани уравнения от квантовата механика. Това е математическа теория, която описва света на атома и неговата същност. За тях не можем да използваме същите уравнения и идеи, които описват нормалния свят - как пада ябълката на Нютон или защо при катастрофа две коли са се сблъскали. Когато описваме атомите, нещата се променят и ни трябва друга механика и друга математика. Квантовата механика е създадена през 20тте години и е много трудна. Преди имах бяла дъска и маркери, но я смених. За истински сериозната физика и математика ти трябва черна дъска.

БНТ: - Защо?

Проф. Халили: - Причините са психологически - традиция и носталгия. Черна дъска за трудни уравнения.

БНТ: - Смятате ли, че науката скоро ще открие по-добър източник на енергия, или неизчерпаем източник - например като термоядрения синтез?

Проф. Халили: - Това е надеждата ни - наричаме го ядрено сливане. Учените обещават от години, почти половин век, че ще достигант до този чист и неизчерпаем източник на енергия. Чист е, защото не произвежда радиоактивни материали като тези, с които японците сега се борят. Неизчерпаем е, защото има нужда само от вода - а океаните на земята са огромни. Но за съжаление още не сме изобретили технологията, която ще ни позволи да използваме тази енергия. Знаем че тя е там, съществува, заключена в атомите, но не знаем как да я освободим по контролиран начин, така че да получим електричество. Вярвам, че в рамките на моя живот ще сме овладели термоядрения синтез, но сигурно ще минат още 20-30 години до тогава.

БНТ: - Вие заснехте документален филм за смисъла на хаоса, кажете ми - как можем да го обясним и каква е връзката му с реда в света?

Проф. Халили: - Теорията на хаоса ни казва, например, че трептенето на крилата на пеперудата в Бразилия може да предизвика буря на другия край на света - известният ефект на пеперудата. И не можем да контролираме условията, за да предвидим какво ще донесе бъдещето. Същото е при прогнозата за времето - можем да кажем дали ще вали утре, но не можем да кажем дали ще вали след 5 месеца. Но хаосът и редът са противоположните аспекти на една и съща наука. Най-добрият начин да се обяснят е чрез математически модел в компютър, който да има конкретен образ. Ако приложите промяна към този предвидим модел, може да настъпи хаос, но може да произлезе и нещо невероятно красиво и сложно, например повтарящ се образ, който не е хаотичен, а е красив и ясно структуриран. Както виждате - да предизвикаш хаос и да предизвикаш ред изглеждат две противоположни неща, но те се подчиняват на едни и същи математически правила.

БНТ: - Какво е отношението ви към Бог - той има ли нещо общо с науката и откритията?

Проф. Халили: - Моят баща е мюсюлманин, а майка ми е християнка и то вярваща. А аз явно съм попаднал в дупката между тях, защото изобщо не съм религиозен. Не ни е необходим Бога, за да си обясним тайните на Вселената. Но това не означава, че не уважавам вярващите, просто не изпитвам такава необходимост.

БНТ: - Можете ли да кажете, че в последните години науката навлезе в нова ера и часовниковата вселена на Нютон е свършила?

Проф. Халили: - Да, така мисля. Тя обясняваше реалността по много опростен начин. А днес разбираме, че реалността е далеч по-сложна и непредвидима, не може да се раздели на малки парчета, а трябва да я гледаме в нейната цялост. Така че сме напреднали много.