Те се опитват само да разберат света. Но стана така, че всъщност го промениха. И то като страничен ефект. Учените от ЦЕРН дадоха на света интернет. Дори да спрат до тук, стига. Познатото world wide web - световната паяжина всъщност е измислена от ядрените физиците. Трябвало им система, с която да общуват бързо и по-лесно, за да получават информация какво се случва в ЦЕРН. Така изглежда първият сървър, сега е музеен експонат.
Те се опитват само да разберат света. Но стана така, че всъщност го промениха. И то като страничен ефект. Учените от ЦЕРН дадоха на света интернет. Дори да спрат до тук, стига. Познатото world wide web - световната паяжина всъщност е измислена от ядрените физиците. Трябвало им система, с която да общуват бързо и по-лесно, за да получават информация какво се случва в ЦЕРН. Така изглежда първият сървър, сега е музеен експонат.
Е, сега в ЦЕРН са готови с друга версия на глобална мрежа. Този път са я нарекли решетка, или GRID. Тъй като потока от информация от експериментите е огромен, на учените им хрумнало - защо да не използват свободните мощности на други компютри. Казали и направили. Свързали с оптична връзка много клъстъри. И когато в системата на ЦЕРН постъпи задача, тя автоматично се разпределя към някои от свободните компютри по света.
ГРИД ще генерира 15 милиона гигабайта данни годишно. В различни части на света вече са инсталирани 55 000 сървъра. 8 от тях са в България. Клъстърите се намират в Софийски университет и БАН. Очаква се с развитието на тази мрежа потребителите да престанат да трупат информация в персоналните си компютри и да я складират директно в "решетката". Дали решетката ще промени живота ни, скоро ще разберем. Друг страничен ефект на церновските технологии, обаче, отдавна промениха медицината. Линейните ускорители за лечение на тумори са част от науката на ЦЕРН. Церновските технологии на практика доведоха до съдаването на образната диагностика. Детекторите им за елементарни частици развитиха позитронно-емисионната томография. Пет скенерите уловят тумор в организма, дори и да е само от една клетка. А нашите учени в момента се опитват още повече да усъвършенстват детекторите, за да намалят количеството на радиоактивна глюкоза, която се инжектира в тялото.