Как се прави мед от дини по стара българска технология. Самодейки от силистренското село Смилец подеха инициатива за възстановяване на традицията, която в миналото е спазвана във всяка добруджанска къща. В различните райони на страната диненият мед е известен още като маджун или петмез.
Маджунът е сладък като мед и много вкусен. Приготвянето му обаче не е никак лесна работа. Започва рано сутрин и приключва някъде след полунощ.
Бабите от Смилец знаят технологията от своите баби, а днес предават рецептата на внуците си.
"Стържем дините, надребняваме на дребно, на туй нещо му казваме сала, и после като настържем половин бъкрач и почваме да мачкаме с ръце силно, мачкаме докато те заболят ръцете, да може по-бързо да се свари и да пусне шира, слага се сетне в тавата и бъркаш да се свари хубаво", обясни баба.
Динената каша се вари на специално огнище, вкопано в земята, на което тук казват котлон.
"Ето изкопахме дупките слагаме тавите сега, ще ги замажем и можем да запалим огъня и да се вари салата”, показва баба.
Сместа се вади и се прецежда през сито от лозови пръчки, наречено джубур. Така се извлича само сокът от динята. Той отново се връща на огъня и започва голямото бъркане.
"И като почне да става маджуна, то почва да си личи, тя се сгъстява, става на капки и тогава вече се прекратява огъня", обясни кулинарка.
"Видях вече как се прави маджун, бърках тавата, беше много интересно когато ходихме да берем дините, после ги стъргахме, и чакаме вече да стане баницата и маджуна да ядем", похвали се едно дете.
Получава се гъста тъмна на цвят смес с невероятен вкус. Изцяло натурална и без захар. На празник в Смилец черпят с баница, полята с маджун. Сред местните специалитети са още маджунена халва, бюрек и питки със сладко от дини.