Д-р О Санг - рок специално за БНТ от Сеул: "След 10 години ще има хуманоиден робот във всеки корейски дом."

Един от водещите учени в областта на роботиката Д-р О Санг - рок в специално интервю за БНТ от Сеул: "След 10 години ще има хуманоиден робот във всеки корейски дом."

БНТ: Д-р О, видяхме се преди три години в София, където участвахте във форум в Софийския университет и имахте срещи с колегите си от БАН. Радвам се да ви видя в Сеул, за да ни покажете последните си разработки в областта на хуманоидните роботи. Д-р О Санг Рок ни показва последният модел на хуманоидния робот МАРУ, разработен от КИСТ - Корейският институт за наука и технологии.

Д-р О Санг - рок, ръководител на клон на Корейския институт за наука и технологии: Това е нов хуманоиден робот, ръцете са подобрени. Изключително трудно е да се направят ръцете по отношение на механиката. Трябва да има повече от един пръст, а много пръсти в една систева е трудно да се направят.

Ръката не е само за украса, тя е инструмент за манипулиране и хващане, а контролът върху нея и сръчността са много трудни за постигане. Координацията на дланта с горната част на ръката е много важна. Друга трудна задача е създаването на ловка и малка ръка.

По отношение на долната част на тази хуманоидна система - плавното ходене като човешкото е много трудно, защото всеки крак има 4-5 двигателни системи. Тяхната съвместна работа и плавното ходене са много трудни за реализиране. Но ние развихме и надградихме контролния алгоритъм за осигуряване на ходене, подобно на човешкото.

БНТ: Каква е скоростта на този робот?

Д-р О: Скоростта на тази система е около 2 - 3 км в час.

БНТ: Важно ли е как изглежда един робот?

Д-р О: Човекът ходи ето така.... Докато типичното ходене на един хуманоиден робот е ето такова .....За да постигнем естествено ходене е много трудно от гледна точка на софтуера.

БНТ: Предишният път ми казахте, че не дизайнът е най-важен, а функцията.

Д-р О: Можем да разделим функциите на три части - първата е мозъкът, сензорна система - гледане, чуване, допир и разбира се - мисленето.

Втората е горната част на тялото - тя е за действие - дланта и горната част на ръката в координация. Третата част е долната част на тялото - крака и стъпала. Те осигуряват придвижването, като плавното, естественото ходене е много важно. И така - горна част за извършване на дейности и долна част за придвижване. Това за най-важните функции на хуманоидната система.

БНТ: Какво може да прави той в домакинството?

Д-р О: Хм, добър въпрос! ...Иска ни се да разработим домашен помощник за Корея. ... Какво например вие искате да прави роботът в дома ви?

БНТ: Например вече масово се използват прахосмукачки за чистене, но какво би правил помощникът - робот?

Д-р О: Да, така е, вече има роботи - прахосмукачки.Но хуманоидите могат да правят други неща, като например да държат прахосмукачката. Всичко зависи от задачата.

БНТ: Но дали хората са готови да приемат подобен член на семейството си?

Д-р О: Първият проблем е цената. Цената е много висока. Това е прототип, само материалите за него струват около 100 000 щатски долара. Много е скъп. За да се постави тази система в реална ситуация, трябва да намалим цената до десет или двайсет процента от стойността на материалите. Първата пречка за комерсиализирането на този продукт е цената. И вторият проблем е поведението му - как да борави ловко с предметите, как да се "държи" естествено, да се движи плавно. Вторият проблем може да се реши с непрекъснати разработки и с напредъка на технологиите.

БНТ: А речта на роботите?

Д-р О: Речта е средство за общуване между човека и робота. Ако можем да развием системата, така че да чува и да говори, това би бил най- добрият начин. Говоренето е относително лесна за решаване задача, но чуването и най-вече разбирането е друг проблем. Разбирането на речта е много труден за решаване въпрос. Много методи са разработени от различни компании, така че ние просто ги адаптираме и да ги използваме при хуманоидите.

БНТ: Виждате ли опасност за човечеството заради напредъка в разработването на изкуствен интелект? Наскоро група учени и изследователи призоваха за забрана на "бойните роботи"...

Д-р О: Би могло да е опасно. По отношение на технологиите, изкуственият интелект е една от крайните цел на изследователите на хуманоидни роботи. В момента различни разработки в тази посока бележат голям напредък. Това означава, че можем да приложим много страхотни алгоритми за изкуствен интелект при хуманоидите, за да добавим интелект към механичната система. От техническа гледна точка обаче, изкуственият интелект би могъл да бъде опасен. Но изкуственият интелект е технология, разработена от хората, така че преди да възникне опасна ситуация, трябва да действаме превантивно и да предотвратим възникването на опасността, да се защитим.

БНТ: Значи това, което виждаме във фантастичните филми - роботите да вземат контрола над планетата, не е реалистична перспектива.

Д-р О: Възможно е да се случи. Но може и трябва да се предотврати, да бъде забранено от закона, преди наистина опасни технологии да бъдат разработени.

БНТ: Кога ще има хуманоиден робот във всеки дом в Корея?

Д-Р О: Когато започнахме да разработваме хуманоидни роботи, това беше преди 12 години. Минаха повече от 10 години, откакто представихме първия си робот. Преди десет години се надявах и си пожелавах да имаме хуманоиден робот във всяко домакинство след 10 години. Но те вече минаха и това не се случи. И ако хуманоидната система не е толкова лесна за прилагане в ежедневието заради цената, то много елементи от нея вече успешно се прилагат и са комерсиализирани и това е резултат от разработването на хуманоидни роботи. Така че разработването на хуманоидни роботи е много важно, за да създаде и да стимулира развитието на много други технологии. Но на въпроса ви - хуманоидните роботи могат да бъдат във всеки дом в Южна Корея до 10 години.

БНТ: Ще ви попитам отново след 10 години.

А ще могат ли роботите да изразяват или поне да разбират човешките емоции?

Д-р О: От техническа гледна точка, това е невероятна тема за разработки. Част от проблема вече е решен. Вече има технология за разбиране на чувства и на емоции.

БНТ: Готов ли сте да си сътрудничите с българските учени?

Д-р О: Знам, че в Българската академия на науките има поне една група, която се занимава с изследвания в областта на роботите. Преди три години посетих България и се срещнах с изследователи в тази област, споделихме много идеи. Много бих искал да си сътрудничим. Ако има възможност, с радост бих работил с тях.

БНТ: Доволен ли сте от финансирането, което получавате от корейското правителство?

Д-р О: Знаете ли, желанията ни нямат граници, но по отношение на цялостната подкрепа от страна на корейското правителство - като бюджет, човешки ресурси, база - да, мога да кажа, че съм доволен. За изследвания и разработки в областта на роботиката финансирането от правителството възлиза на 150 милиона щатски долара годишно.

БНТ: Благодаря ви, д-р О и се надявам да ви видя отново в София! Надявам се, че ще дойдете след 10 години и да проверите дали има роботи във всеки дом. Да, и ще ме запознаете с новия си модел, нали обещавате....