Това е историята на Демир и Камен - тогава и сега. Среща, която започва през 2013-та година в БНТ ТАКСИ. Спас Кьосев разказва.
Вижте във видеото първата среща между БНТ ТАКСИ и Демир през април 2013 година.
;Близо 20 години конят Камен изпълнявал две длъжности в селото - в траурните обреди и в отдел "Чистота". Затова получавал заплата равна на месечната му издръжка в размер на 90 лева. От кметството казаха, че това утежнява бюджета им.
Михаил Янушев - кмет на село Бузовград: Това, което наложи Бузовград да се раздели с коня, е една единствена причина - това е, че просто няма средства да продължи неговото изхранване.
Специална комисия оценила Камен на 260 лева. На проведения публичен търг се е явил само един кандидат, който вдигнал цената на 290 лева и купил животното. От продажбата на коня най-много страда Демир Иванов, който 20 години се грижил за него.
- Тук ли е Демир ?
- Спи в момента. С кръвно. Даже на работа не е ходил.
Това е Катя, жената на Демир. Санитарка във второ вътрешно отделение на болницата в Казанлък. Срещнали се преди 40 години, когато Демир постъпил за лечение на ревматизъм. От тогава са женени.
Катя: Той много тежко го изживя
- Тъжно с това конче, а ?
- Да !
/ Камен идва/
- Добър ден !
-Спас, приятно ми е !
Демир и Катя живеят в общинско жилище. Имат две деца и две внучета. Това в ръцете му е малката Алисия. Мечтаят да си имат свой дом и нов кон.
Демир: Ох, Ще си взема друг кон !
Днес Демир няма кон !
- Здравей, Демире, как си ? Взе ли си кон ?
- Нее, не съм !
- Взел си е, но за кратко ! А Катя има нов дом, но не живее в него !
- Нямаш кон ?
- Еми, така се получи! Кметът продаде Камен. И после един спонсор, анонимен, от София дойде, даде ми хиляда лева и аз си купих друг кон.
През това време жена ми се разболя. Прекара една операция в Стара Загора. От гръбнака - дископатия. И се принудих да го продам този кон, дето го бях купил. Защото той ми каза : "Ако искаш го продавай, аз ти ги давам тези пари, каквото искаш прави". Благодаря на тоя човек! И през този период решихме да направим тука нова постройка.
- Това е друга къща ?
- Да, това е нова къща. И тя /Катя / се принуди да замине за Англия, за да може да плащаме заемите, нали теглихме кредити. 30 хил. лева изтеглихме. И изплащаме.
Като санитарка в България - Катя изкарва по 400 -500 лв на месец. Във Великобритания - първо гледала деца за 150 паунда на седмица, а сега работи в кухнята на турски ресторант за 250 паунда на седмица.
- Оправяме се, Ве... Не трябва да се такова... Е,жената виж как си намери работа. Аз, ако съм малко по-здрав. И аз заминавам, обаче...
Дъщерята на Демир от години също е в чужбина - работи в Германия - нейното семейство - съпруг и син, живеят в Казанлък. За Демир остава да върти новата къща в Бузовград, да гледа сина си и неговото дете - внучката - Алисия.
- Оправям се... Малката я поддържам аз. Имам син болен. Шизофрения има. И той е вкъщи и детето го гледам...
Демир работи здраво вече 27 години за общината. Но в момента не може. В болнични е. Има диабет и хванал гангрена на пръста на крака. Отрязали го.
- Райчо, я виж малката! Докарай я тук от училище!
Малката Алисия вече е във втори клас.
- Ела, Дядо! Учи ли?
- Да!
- Хайде да говорим с баба, ако искаш!
- Добре !
Демир изпраща Алисия към училище. Тя се затичва и с още три момичета изчезват зад ъгъла. От другата страна на улицата се задава каруца със семейство в нея. Конят отминава и открива лицето на Демир, който го изпраща с поглед. После поглежда към камерата и ни намига.
Демир на турски означава желязо!