Реакции в интернет и масови протести в страната

Гневът на хората в Катуница се прехвърли и извън границите на селото. И определоно това е събитието, с което и вие зрителите на БНТ ще запомните тази седмица.

Това се вижда и от вълната коментари в нашия сайт. Протестът обаче не е само виртуален. Стотици хора организираха протести в няколко големи града.

Убийството в Катуница - един криминален случай със замесени роми и българи - отприщи трупано с години напрежение. Пожарът в Катуница запали умовете и показа на яве колко е чувствителен ромският въпрос в България.

Светкавично бяха създадени групи във Фейсбук с хиляди виртуални привърженици. Интернет протестът прерастна в реално недоволство и изкара стотици по улиците в София, Пловдив и Варна.

"Това е една тиха война, която се води на територията на България от много време."

"Ние може да си плащаме данъци, може да плащаме ток, вода и т.н. и да си пазим вилите със 100 хиляди катинара, защото ще дойде циганинът, който нищо не плаща да си живее на наш гръб. Просто не е честно."

"Днес се случи в Катуница, утре може да се случи във всеки град в България, включително и във Варна и ако не се предприемат мерки днес, утре може да е късно."

Гневът, че отново е допуснато убийство на млад човек, се изрази с думи на омраза и обедини много българи под националното знаме. Репликите, че интрегрирането на ромите може да е решение, днес срещаха главно скептицизъм и съмнение.

"Аз не смятам, че е нужно да се разделят на роми и на българи, а на престъпници и нормални граждани.
- Защо протестирате тук?
- Защото имам две деца и не искам утре те да са на мястото на момчето."

"По-добре да се бия, да се бия ако ще да умра, утре поне да не го виждам това нещо как се гаврят с моето дете."

"Беззаконието цари в нашата държава и най-лошото е, че цената, която плащаме, са човешки животи."

Протестиращите представляваха разнородна група. До рокерите имаше майки с деца, юпита, футболни фенове и активисти.

"Искаме по някакъв начин да покажем, че на България все още й пука."

Член ли сте на някаква организация?
- Не, българин съм, това е достатъчно."

Критики и одобрение се размесваха и по отношение на медийното отразяване на размириците. Недоволството сякаш намери отдушник в един на пръв поглед банално съчинен прякор. Всички протестираха, че на Кирил Рашков в България му е позволено да стане цар.