Раздвижване на пазара на имоти

Нивата на българския пазар на недвижими имоти се запазват, отчетоха от
Централноевропейската мрежа на асоциациите за търговия в бранша.
Демографските промени в Източна Европа и в частност в България променят и перспективите пред пазара на жилища, но и на офиси у нас, смятат специалистите.

Цените на жилищата намаляха покрай кризата, но не само у нас. През първата половина на 2011 година цената на семейните имоти отново падна, като се задържа сравнително висока само в най-големите градове и по морето. В Русе обаче чак сега се отбелязва известно съживяване, въпреки неблагоприятната тенденция.

Брокер, Русе: - Това, което брокерите по места не могат да усетят е, че тенденцията не е еднозначна. Цените на офисите продължават да се вдигат. И тук следваме лидера в Източна Европа - Полша.

Ели Монева, президент на CEREAN (Централноевропейската мрежа на
асоциациите за недвижими имоти): - Особено силен този пазар е в офисната част. Административни и офисни площи. Така че ние силно се надяваме, че страни като Полша ще повлекат крак и към нашия регион.

България следва тенденцията в Европа - инвестициите отиват все по на изток. За хора, които от години работят у нас, напредъкът е видим.

Проф. Гари Лахман, Университет на Ню Йорк: - Преди десет години бях в София. Натоварен бях със строителството на новото посолство на Съединените щати и консулската служба. Преговаряхме за земите, където щеше да бъде построено новото посолство. По това време, при първото ми пътуване тук, когато посолството се строеше в предградията, там друго нямаше. Този град беше почти като село.

Цената продължава да бъде водещият фактор при сделките с жилища, а онкуренцията при офисите е обикновено заради допълнителни екстри. Основен потребител на индустриалните и логистични площи са компаниите от бързооборотния сектор и фармацията в България.

Ели Монева, президент на CEREAN (Централноевропейската мрежа на
асоциациите за недвижими имоти): - Известно е правилото в недвижимите имоти: Качество, качество, качество...

Затегнатото кредитиране от банките, заради лоши ипотеки, които са над 18%
от всички отпуснати и свръхпредлагането, следствие от бума в строителния
сектор преди кризата, а и от налагането на обезпечения по просрочени
задължения, продължават да оказват отрицателното си влияние.