Владимир Владимиров за реформите в БДЖ

Разговорите вчера бяха за реформите, които са нужни на БДЖ, и какъв трябва да бъде колективният трудов договор - те очертаха рамката преговорите, които започват днес. Това каза в студиото на сутрешния блок на БНТ "Денят започва" Владимир Владимиров - председател на Съвета на директорите на "Холдинг БДЖ". Световната банка няма проблем с железницата, преговорите завършиха още през март и в края на месеца ние бяхме изпълнили всички изисквания за първия транш, отбеляза той и добави: "Въпросът е кога правителството ще прецени да внесе документите в борда на Световната банка, за да може самото правителство да получи този заем... Има пълен синхрон между ръководството на БДЖ и Министерството на финансите. Допълнителни средства ще бъдат търсени чрез увеличаване на приходите и намаляване на разходите."

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водеща Аделина Радева: Сега казвам добро утро на председателя на съвета на директорите на холдинг БДЖ Владимир Владимиров. Здравейте.

Владимир Владимиров: Здравейте.

Водеща: Вие слушахте внимателно прегледа на печата. Бяхте вече в студиото, затова започвам с последното, това, което прочетохме днес във вестник "Република". Как могат да изчезнат 609 товарни вагона?

Вл. Владимиров: Ами, цифрата не е съвсем точна, те са малко повече от 500 вагоните, поне това, което сме констатирали в момента при преброяването на вагоните, които могат да бъдат използвани като товарни вагони. Този процес е стартирал някъде през 2001 година. В началото на месец февруари беше извършена ревизия в БДЖ и после, когато видях констативните протоколи, видях, че се използва един странен термин - неброени вагони. Оказа се, че, при една малко по-сериозна проверка, това са вагони, които от 2001 година постепенно са започнали да се считат за неброени, а
практически това са вагони, които не са открити. Затова започна една проверка, едно цялостно преброяване на всички вагони в БДЖ заедно с представители на транспортна полиция и първият доклад от това преброяване показва, че повече от 500 вагона в БДЖ
липсват.

Водеща: Това, за да го разбера, защото наистина практически не го разбирам, това означава, че някой е отишъл и ги е нарязал още там, на място, защото няма как да ги изнесе, и ги е занесъл за скрап.

Вл. Владимиров: Ами, всичко е възможно. Възможно е да са нарязани, възможно е да са откраднати като живи вагони, възможно е да са скрити някъде, възможно е да не са ги открили хората, които преброяват. Но пак повтарям, такава практика се наблюдава от 2001 година -
вместо да се отчете, че има някои вагони, които не са намерени, да започне тяхното търсене, ако е необходимо, да се извикат компетентните органи, да се направи проверка и това да бъде отчетено в счетоводството, се появява един термин, който не съществува в правния мир и в бизнес практиката - неброени вагони. И на тази практика, разбира се, в момента, в който го разбрах, трябваше да се сложи край.

Водеща: Вие оптимист ли сте, че ще бъдат намерени отговорните за това престъпление?

Вл. Владимиров: Ами, това е второ преброяване. При първото преброяване, при инвентаризацията липсваха 341, сега се оказва, че са повече.

Водеща: А кога беше първото преброяване, т.е. за какъв срок от време са изчезнали останалите 200 или там, колкото. . .

Вл. Владимиров: Ами, те не са изчезнали за този срок от време. По-скоро проблемът е, че още тогава е имало грешка при преброяването и отчитането на вагоните. Първата проверка беше през февруари месец, т.е. това беше годишната ревизия, годишното преброяване
на вагоните. Тогава се констатираха 341, сега са повече от 500.

Водеща: Така или иначе абсолютно сигурно е, че няма как това да се случи без знанието на някого, който работи в БДЖ и има възможност да контролира тази тема.

Вл. Владимиров: Разбира се, и затова компетентните органи трябва да си кажат думата по този въпрос.

Водеща: Сега, вчера започнаха разговорите, кризисни разговори, следихме ги много внимателно, можете ли да обобщите донякъде, докъде стигнаха те вчера и откъде ще продължат днес?

Вл. Владимиров: Вчера разговорите се водеха по отношение на това какви са реформите, нужни на БДЖ, и какъв трябва да бъде колективният трудов договор. Очерта се само рамката на преговорите, които практически започват днес.

Водеща: Да изчистим това - има ли проблем със Световната банка, с парите от Световната банка, или няма такъв?

Вл. Владимиров: По отношение на БДЖ няма никакъв проблем със Световната банка. Още през март месец ние завършихме преговорите със Световната банка и в края на март месец вече бяхме изпълнили изискванията на банката за първия транш. Преди една седмица имах среща с представителите на Световната банка. Отново се потвърди становището, че между БДЖ и Световната банка всичко е окей. Въпросът е кога правителството ще прецени да внесе документите в борда на Световната банка, за да може самото правителство да получи този заем.

Водеща: Е, правителството казва, че иска допълнителни резерви да бъдат намерени, така че сумата, която трябва да задели за БДЖ, да бъде намалена. А откъде ще ги намерите тези. . .

Вл. Владимиров: Аз съм напълно съгласен с правителството. Тук има пълен синхрон между ръководството на БДЖ и Министерството на финансите. Тези допълнителни средства ще бъдат търсени чрез
увеличаване на приходите и намаляване на разходите.

Водеща: Как ще стане това?

Вл. Владимиров: Това ще стане, като се ускори продажбата на всички ненужни активи. Знаете, че по депата е пълно със скрап. Не само вагони и локомотиви могат да бъдат продавани, но и технологична скрап,
която е натрупана в продължение на 20 години. Освен това ние продължаваме с процесите на оптимизиране във всички сфери и оттам също така очакваме чувствително намаляване на разходите.

Водеща: Като казвате оптимизация на разходите, една от идеите, и много се говореше за това, е да се изгради система за контрол срещу източването на гориво. Какво стана с. . .

Вл. Владимиров: Продължава качването на GPS-и на локомотивите. До месец ноември ще бъдат качени GPS-и на абсолютно всички дизелови локомотиви, но ние ще трябва да се справим с още един проблем, който възниква веднага след качването на GPS-ите. Има разпломбиране и опити за източване след разпломбиране в самите локомотиви, тоест. . .

Водеща: Тоест и това не е панацея?

Вл. Владимиров: Това е едно добро решение, но ние ще трябва да намерим допълнителни мерки за контрол вътре в самия локомотив и машинистите ще трябва да бъдат материално отговорни лица, да носят отговорност за това какво е горивото в резервоара при тръгването на локомотива и при приключването на неговата работа.

Водеща: Да, това ли е всъщност световният опит, по този начин ли се контролират тези кражби?

Вл. Владимиров: Най-добрият начин за контролиране е чрез GPS-и. Тези GPS-и не само контролират кражбите, ами те показват и какво е движението на влаковете и били ли са извършвани маневри, какви са тези маневри, излишни ли са, необходими ли са, ползват ли се влаковете за нещо друго освен за превозна дейност, локомотивите, и така.

Водеща: А на тези влакове, на които са качени в момента GPS системи, вижда ли се разликата между. . .

Вл. Владимиров: Да, вижда се разлика. Има спад между 10 и 15 процента в консумацията на гориво.

Водеща: Така. Как могат да се привлекат инвестиции в железниците според вас?

Вл. Владимиров: Принципно железницата се състои от два вида превози - товарни превози и пътнически превози. Ангажимент на държавата е да инвестира в пътнически превози в цял свят.

Водеща: Това е социална услуга, да.

Вл. Владимиров: Тоест инвестиции в пътнически превози могат да дойдат само от бюджета на Република България или от фондовете на Европейската комисия. В товарни превози инвестиции могат. . . може да има държавни товарни превози или частни товарни превози. Дружеството, независимо от това дали е частно или е държавно, трябва да инвестира свой собствен ресурс или да взема кредити от банките. Това, което е важно за нас, е, че ние предвиждаме приватизация на "Товарни превози", т.е. чуждестранен инвеститор да ги закупи и това е някаква форма на инвестиция в България.

Водеща: А има ли изявен интерес досега от страна на. . .

Вл. Владимиров: На този етап има интерес преди всичко от консултантски фирми, които комуникират със стратегически инвеститори. Искат да разберат колкото е възможно повече за дружеството и ако то представлява реален интерес, аз очаквам, че инвеститорите също
ще се появят.

Водеща: А в какви срокове виждате да бъде обявена такава процедура?

Вл. Владимиров: Ами, процедурата зависи от Агенцията за приватизация, тя не зависи от нас. Аз се надявам, че в рамките на една година "Товарни превози" ще бъдат приватизирани. Разбира се, това няма да бъде лесен процес, но трябва да си свършим работата.

Водеща: Една година, но ако очаквате сериозно финансово перо за БДЖ, това е много време.

Вл. Владимиров: Да, разбира се, това е доста дълго време и затова е необходимо да се ускорят реформите, да се намерят вътрешни ресурси в системата, в резултат от това да бъде, г-н Дянков да вземе заем от Световна банка и тогава цялата реформа ще бъде завършена.

Водеща: Добре. А какво ще се случи, казвате, чух вчера - ще се закрият между 20 и 30 линии, които не са рентабилни. Но казахме по-рано, че е социална услуга БДЖ "Пътнически превози" в крайна сметка. Как ще бъдат попълнени тези липси, автобусни линии ще
бъдат пуснати по тези линии?

Вл. Владимиров: Вижте, да, "Пътнически превози", от една страна, са бизнес, тъй като има линии, по които може да се прави бизнес, от друга страна, други линии са изцяло субсидирани от държавата, други влакове. Има. . . сериозен проблем обаче е това, че някои от влаковете са абсолютно нерентабилни. Има влакове с нулева рентабилност, с рентабилност от два, три, четири, пет, шест процента. Тези влакове за държавата не е изгодно да бъдат издържани. По-добрият вариант е по тези маршрути, там, където е възможно, да се движат автобуси, то ще излезе по-евтино за българския данъкоплатец и в същото време ще бъде и по-комфортно.

Водеща: Ами, не знам дали е така. Ако вярваме на цифрите, в тази публикация пише, че един милион лева ще бъдат спестени, ако се закрият тези линии в БДЖ, а пък осигуряването на автобусен транспорт се равнява на 900 хиляди лева.

Вл. Владимиров: Не, не е вярно това. Няма да бъдат зависими от броя на влаковете, които ще бъдат намалени, ако се стигне до такова решение на правителството, разбира се. Могат да бъдат спестени и
около 35 милиона. Ако бъдат закрити по-голяма част от
нерентабилните влакове, може да бъде спестен и 1 милион, разбира се, в зависимост от броя на влаковете, които ще бъдат намалени.

Водеща: Добре. В тази тежка, не може да не си го признаем, кризисна ситуация за железниците, очевидно няма средства за закупуване на нови машини, за подобряване качеството на превозите. Как ще спечелите нови клиенти, нали оттам трябва да дойдат пари също?

Вл. Владимиров: Бизнес логиката изисква от нас да намалим разходите, дружеството да излезе от загубата и когато дружеството излезе от загубата, ние ще можем да предлагаме по-качествена услуга, защото освободените средства ще бъдат инвестирани в ремонти и в други дълготрайни активи, във вагони, в локомотиви. Тогава
качеството на услугата ще бъде чувствително по-високо и тогава могат да дойдат и клиентите.

Водеща: А дотогава цените на билетите ще скочат ли още?

Вл. Владимиров: Цените на билетите, първо, трябва да кажа, че влаковете са, пътуването с влак е най-евтиният вид транспорт в България, далеч под цената на пътуване с автобус, между 20 и 30 процента са по-ниски цените на билетите. Съвсем нормално е да има известно увеличение на цените. Още повече че за последните две години
такова увеличение не е правено, а инфлацията в сектора горива и в сектора ел. енергия е много голяма.

Водещ: С колко процента и откога?

Вл. Владимиров: Нашето предложение е да има петпроцентно увеличение.

Водеща: Откога казахме?

Вл. Владимиров: Ами, когато министърът на транспорта даде разрешение за това.

Водеща: Той ще бъде тук и ще го попитаме. Да ви попитам на финала, ще се разберете ли със синдикатите.

Вл. Владимиров: Ако се обединим около тезата, че железниците трябва да бъдат реформирани, и през 2012 година целта трябва да бъде железницата да не бъде на загуба, има огромни шансове да се разберем със синдикатите.

Водеща: Добре. Следим темата. Благодаря ви много за това гостуване.

Вл. Владимиров: И аз благодаря.