Политиката на Русия в Близкия Изток (ОБЗОР)

Владимир Путин и Барак Обама ще застанат утре очи в очи на решаваща среща в рамките на Общото събрание на ООН. Двамата не са разговаряли от началото на кризата в Украйна, а светът очаква да види дали разговорите ще завършат със съюз за спиране на кризата в Сирия. Русия активизира политиката си в Близкия Изток, засили военното си присъствие в Сирия, а руският президент започна дипломатически совалки. Първи в списъка на Москва беше Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху пристигна в Москва в понеделник за тричасова среща с президента Владимир Путин. Разговорите бяха фокусирани върху дългогодишния враг на Израел - ливанската групировка Хизбула.

Бенямин Нетаняху - премиер на Израел: "Тук съм заради усложнената ситуация, става все по-сложно по нашата северна граница. Както знаете Иран и Сирия въоръжават Хизбула с модерни оръжия и в последно време срещу нашето население са изстреляни хиляди ракети. Иран се опитва да открие втори фронт по Голанските възвишения."

Путин защити Дамаск като заяви, че в момента Сирия няма сили за втори фронт. Нетаняху беше придружен от двама високопоставени генерали - началникът на генщаба и шефът на военното разузнаване. Присъствието на военни от този ранг е рядкост при държавни визити и сигнализира, че Израел може би търси сделка за военна координация в Сирия и за намеса на руското разузнаване при въоръжаването на Хизбула. След разговорите Нетаняху обяви, че с Путин са се договорили как да предотвратят ненужна конфронтация между тях в Сирия. Засилващата се позиция на Русия в Сирия влияе директно и на друга регионална сила - Турция. Анкара е един от най-твърдите опоненти на правителството на Асад, докато Русия го подкрепя. Разширяващото се руско военно присъствие е пречка за намеренията на Турция да създаде зона, забранена за полети над северна Сирия, населена предимно с кюрди. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пристигна в Москва в сряда. Поводът откриването на най-голямата джамия в Москва - церемония, изпълнена с много символизъм. Освен Ердоган в Москва беше и президентът на Палестина - Махмуд Абас. Във фокуса на изказванията бяха конфликтът в Сирия и бежанската криза.

Реджеп Тайип Ердоган - президент на Турция: "Решението на проблема с бежанците не се крие в затварянето на граници или в оставянето на хората да умират в открито море, а във възстановяването на сигурността в техните държави."

Махмуд Абас - президент на Палестинската автономия: "И двете ни страни са загрижени за ситуацията в Сирия. Смятаме, че е дошъл критичният момент, когато вратата за политическо решение е отворена."

Путин не случайно събра пред джамията и лидерите на мюсюлманските региони Чечения и Татарстан - Рамзан Кадиров и Рустам Миниханов. Ислямска държава е една от най-сериозните вътрешни заплахи за Кремъл. Много чеченски бойци напуснаха Кавказ, за да се бият заедно с джихадистите в Сирия.

Владимир Путин - президент на Русия: "Свидетели сме на опити за цинична злоупотреба на религията с политически цели. Виждаме какво става в Близкия Изток. Терористите от така наречената Ислямска държава дискредитират и компрометират исляма и сеят омраза, убиват хора."

Визитите на Нетаняху, Абас и Ердоган са само част от близкоизточната дипломация на Кремъл. През последните два месеца преговори се водят и със Саудитска Арабия, Египет, Абуд Даби и Йордания. Но най-важният разговор тепърва предстои - този с Обама. Основната разделителна линия - дали Башар Асад да бъде свален от власт. Но там, където Русия има интереси, винаги са намесени и природни ресурси. Кризата в Сирия избухна през 2011-та. В същата година в Бушер беше подписан меморандум за строеж на нов газопровод, който да преминава през Иран, Ирак и Сирия. Ключов проект и за диверсифицирането на източниците на газ за Европа. Проектът беше спрян, но Сирия остава на възловата точка на енергийните пътища и битката за влияние е жизненоважна. Сега решението на кризата там е по-възможно от всякога, особено след постигане на споразумение между Иран и международната общност.