Програма за адаптация на децата от институции

Една трета от децата, изоставени от майките си, спират да ядат и отслабват драстично. Причината се крие в тяхното психическо страдание, обясняват психоаналитици. Вече 10 години тяхната клинична програма "Детето и неговите симптоми" е в помощ на изоставените деца в процеса на деинституционализация им. След няколко години работа с изоставени  бебета, те осъзнали нещо  много важно. Без обичта на майката, те страдат и психическата им болка има физически симптоми. - Имахме много въпроси най-вече около малки бебета които престават да се хранят, предизвикват повръщане, спадат на тегло, не можехме да си обясним защо 30 % от децата в домовете за медико-социални грижи са хипотрофични, - казва Весела Банова от Обществото за лакианска психоанализа. И разбрали, че когато говорят пред едно дете, то е свръхчувствително към думите, които чува. Разпалена чуствителност от психическото страдание на бебето, за това че е отделено от майка си. И ако няма кой да разбере и помогне, то започва да се самоунищожава. - До такава степен неговото психично страдание ако остане неразпознато може да бъде деструктивно и да предизвика изключително тежки симптоми, - казва Весела. - Това може да бъде агресивно поведение, това може да бъде самонараняване, това може да бъде самоизолация, нецензурни думи странни игри парадоксално поведение. Затова станало важно и професионалистите, които се грижат за децата, и приемните родители да се научат да разпознават теси симптоми, да говорят за тях, да разберат тяхната функция, да помогнат в страданието. За да може детето да изгражда нови социални връзки. - Когато психичното страдание не е разпознато, най-честите етикети са умствена изостаналост, асоциално поведение, тогава детето наистина ни представя поведение, което ние не разбираме, - казва      Весела Банова. И с доброволен труд, психоаналитиците от „Дете и пространство" са обучили близо 700 участника от 32 населени места от 19 различни услуги за деца.  Резултатите са видими.

Ева Жечева, председател на ДАЗД: Виждаме промяната в очите и поведението на децата. Бих казала, че в хората има едно овладяно самочувствие на това, че могат да предоставят и да се грижат за дедето по начин различен от това което те са си представяли.

И това е най-важната промяна, когато говорим за деинституционализация...