Пети ден от стачката в БДЖ

В петия ден от стачката в БДЖ бяха внесени исковете, който трябва да
установят законността на протеста. Подадоха ги ръководствата на двете
дружества в железопътния холдинг - за пътнически и товарни превози. Мащабът на стачката не се променя, няма и преговори между синдикати и работодатели.

Влакове, които не тръгват и не пристигат. Между 8 и 4 часа след обяд. Така мина и днешният ден в БДЖ. В Пловдив са горди с протестните си действия, във Варна влаковете се движат по разписание. В Дупница служителите в железницата заявяват, че няма да отстъпят, защото става дума за хляба на семействата им.

Стачкуващ: - На кой децата са ученици, кой има към банка заеми. Той те изкарва на улицата и не ти дава никаква алтернатива. Има хора с близо 30 години стаж в БДЖ, те не ти предлагат нищо насреща.

Любомир Милков, председател на регионалния синдикат на железничарите: - Няма причина да се отказваме. за да стигнем дотук, ние имаме проблеми. Тези проблеми не успяхме да ги решим. Явно има нежелание да се решат. Мисля, че ще проумеят нещата.

Международната композиция от Истанбул беше пропусната от протестиращите в Пловдив и продължи пътя си към Белград. В Силистра
въпреки разлепените надписи "Стачка", влаковете се движеха по разписание.

Мустафа Мустафа - началник влак: - Причината е това, че няма организация. Никой не е дошъл от синдиката да ни каже, ще стачкуваме ли, няма ли да стачкуваме.

Тук са скептични за резултата от стачката. А пътниците от региона държат на влака.

Пътници: - Ако го спрат, ще стоим там, където сме.

- Надяваме се поне мотрисата да остане, да не я спират. никой не може да
им забрани да стачкуват, но много дни продължиха.

Днес преговори между работодатели и синдикати за пореден път нямаше.
Загубите, според отговорностите и джоба, са различни. От 2 до 5 лева за
пътниците заради по-скъпия автобусен траспорт до хиляди за фирмите, които превозват товари по БДЖ.

Георги Минчев, председател на Българската асоциация на спедиторите: - Имайте предвид, че има такива стоки и те никак не са малко, които не могат да бъдат успешно превозвани от автомобилен транспорт и в това число особено критично е зимно време. Ако ни хване една дебела зима, ние рискуваме редица непрекъснати производства и, което е най-страшно
особено в енергетиката, да останат без транспортна схема.

Най-лошото е, според Минчев, че предприятия, които са на кантар в момента дали и как да работят по време на криза, могат да бъдат тласнати към фалит заради провал на транспортната им схема. Което неминуемо ще рефлектира върху ръста на безработицата.