За пазара на зърно и производителите

Протестите на зърнопроизводителитне не повлияха на цената на пшеницата на стоковата борса. До там достига само част от произведеното зърно, друга отива за износ или директно се преработва.

Очаква ли ни по-скъпа пшеница през зимата и каква част от субсидиите в сектор "Земеделие" отиват при зърнопроизводителите?

Справка на фонд "Земеделие" показва, че миналата година 2/3 от субсидиите в сектора са отишли при по-малко от 4 % от всички земеделци в страната, основно зърнопроизводители. Те са получили повече от 730 млн. лева - на база обработваема земя. За това, че зърнопроизводството заема големи площи, тези фермери получават и повече пари, в сравнение със зелечункопроизводителите, например.

Светлана Боянова - зам.-министър на земеделието:
- Както и да я направим сметката, е факт, че има дисбаланс. Дисбаланс има както при самите зърнопроизводители - малки, големи, така и между
останалите браншове.

Към момента няма таван нито за максималния размер на субсидиите, нито за обработваемата площ. Такъв механизъм не може да бъде заложен у нас, тъй като не е предвиден и в критериите за отпускане на европари. Такива мерки обаче се обсъждат за следващия програмен период от 2014-та година.

Светлана Боянова - зам.-министър на земеделието: - Явно е осъзнато, тъй като то не се случва само в България, осъзнато е, че тази схема облагодетелства само някои от производителите.

Един от големите зърнопроизводители в Добруджа - Иван Павлов, обработва 48 хиляди декара земя. Смята, че ако бъде наложен таван на обработваемата площ, утвърдени и модернизирани фирми у нас ще останат без право на субсидия.

Иван Павлов - зърнопроизводител: - Може ли в момента ний с лека ръка да кажем - това го разваляме, правим друго. Да не би другото, което ще създадем в момента, да бъде по-рентабилно от това, което имаме?

Иван Павлов не участва в протестите, но подкрепя част от исканията на колегите си.

Иван Павлов - зърнопроизводител: - Не е въпросът дали можем да оцелеем или не можем. Въпросът е дали можем да докараме на държавата 2 милиарда евра износ на продукция и заедно с туризма да сме генарторът на внос на пари в България.

Казва, че тазгодишната пшеница е с добро качество. Реколтата е и в достатъчно количество, отчитат от земеделското министерство. То е близо два пъти повече от необходимото. Изнесени в евросъюза и трети страни са около милион и половина тона. От софийската стокова борса отчитат около 20 % спад в цените на пшеницата, както на световния, така и на родния пазар заради рекордни добиви и свитото от кризата потребление.

Антонина Белопитова - дирекция "Търговия и информация", Софийска стокова борса: - Въпреки че идва зимен сезон и започват оскъпяване заради складове и поддържане качеството на пшеницата, но като световна тендденция не очакваме повишаване на цените на пшеницата.

Тази тенденция обаче, не може пряко да се отнесе към цените на хляба за крайния потребител, смятат експерти. Прогнозата е трудна, тъй като цената на хляба от една страна зависи от брашното и пшеницата, но е свързана и с разходите за гориво, а дори и с осигуровките и заплати на заетите в сектора.