От първо лице: българи разказват за ужаса в Париж (ОБНОВЕНА)

Кога терорът се превръща в ежедневие? Може ли да изработим модел на поведение в такива ситуации или оставаме вцепенени пред лицето на ужаса? Ето разказите на нашите сънародници, които са в Париж. С тях разговаря Джанан Дурал. Александрина Пендачанска: Снощи си бяхме вкъщи, имахме гости. В един момент детето се появи и каза, че е станало нещо и да пуснем телевизора. Това нещо го изживяхме вече един път миналата година с атаката в Шарли Ебдо. За мен специално беше... Знаете ли - усетих ужаса от това, че започвам да свиквам. Че започвам да изграждам някакви правила на реакция в такива ситуации. За мен ужасяващо е това, че детето ми беше в същата тази зала Батаклан преди няколко месеца на концерт. И... си дава човек сметка, че това може да се случи по всяко време на всекиго. И че никой не е застрахован. Но това са неща, които знаем и които всъщност при всеки атентат си ги казваме. Това, което е по-травмиращо в случая е, че е атакуван начина на живот на един град, който има своя ритъм, своя начин на общуване между хората. Атакувано е самото ядро на духа и на свободния град въобще. Христо Митов, свидетел: Снощи бяхме на две пресечки от един от ресторантите, в които беше една от стрелбите. Обстановката много бързо се промени - всички в ресторанта разбрахме от социалните мрежи и от интернет или от близки, които започнаха да ни звънят и да ни питат дали сме добре. Видяхме и хора по улиците да тичат и да бързат да се прибират и изобщо да се евакуират от района. Беше неприятно, беше много напрегнато. След това всички излезнахме от ресторанта и се прибрахме вкъщи, защото ни казаха, че трябва да напуснем района. Сутринта целият град беше тих. Улиците бяха празни. Нямаше нито коли, нито транспорт, нито хора по улиците. Навсякъде има полицаи по обществените места и вече са излезнали карабинери и част на войските. Мия Бабикян, живее в Париж: По време на случващото се бях вкъщи. Живеем в отдалечен район от центъра, но все пак не много далеч от стадиона, на който се случиха събитията. И около 9:30 местно време се чу в социалните мрежи, че нещо се случва в Париж, че има някакъв атентат. Започнаха извънредни емисии. Хората изпаднаха масово в някаква суматоха, тъй като не беше прояснено нищо за момента. Гено Симеонов, турист на екскурзия в Париж: Чухме линейките посред нощ. Писъци имаше по някое време - явно тичат, явно младежи. Но ние всъщност чак сутринта разбрахме. Всичко - обществените сгради - музеи, театри, всичко е затворено. Корабчетата - тези атракциони, които са покрай Айфеловата кула не се движат. Училищата също са затворени. Там, където има обществени мероприятия - всичко е отказано. Като чухме за жертвите - на единия от ударите - там, където стана, ние си държим колата. Само на сто метра е заведението, където е станало. Като си помисля, че и ние можеше да сме там. [jwplayer mediaid="542751"] Сесил Каратанчева: В 9 и малко пристигнах на летището. Аз още с тръгването разбрах, че са станали някакви терористични атаки в Париж. Аз в началото си мислех, че полета ще бъде канселиран и че няма да се лети, но явно някои от полетите е ЕС бяха разрешени. На летището е доста засилен контрола, имаше военни навсякъде. Мерките за сигурност бяха завишени определено, но можеше да се очаква. Французите иначе тук са много стресирани, обявен е тридневен национален траур. Не знам, много е тъжно, че се случват такива работи и това не е за първи път. Може да звучи малко банално, но тероризмът си е един глобален проблем, при който никой не е в безопасност, където и да е.