По това време преди 3 години Европа остава без руски газ. Заради руско-украински газов спор, на 1 януари Русия ограничи подаването на газ за Украйна, а на 7 януари 2009 г. запърви път напълно беше спрян транзита през Украйна за Европа. Безпрецедентната по мащаба си газова война продължи 20 дни.
Днес основните играчи имат различни съдби - тогавашният украински президент Юшченко загуби властта, тогавашният премиер Юлия Тимошенко е в затвора.
Тя е осъдена по противоречиви обвинения, че е подписала неизгоден договор, сложил край на газовата война. А руският премиер Владимир Путин се готви за трети път да влезе в Кремъл.
Едва ли някой е предполагал, че заради спора по каква ценa Украйна да купува руския газ ще пострадат 20 европейски страни. Най-тежко - Словакия и България. Енергийният експерт професор Атанас Тасев по онова време е главен секретар на парламентарната комисия по енергетика. Признава, че никога няма да забравят тези 20 кризисни дни.
Проф. Атанас Тасев: "Това беше уникален тест за цялата система. ...И се оказа, че беше изключително полезно, макар че държавата претърпя известни неудобства, защото бяха видени съответните дефекти. Видя се, че не можеш да имаш гарантирани доставки, когато по една тръба получаваш."
За две седмици без руски газ по различни данни българската икономика загуби между 100 и 600 млн. евро. Страдат почти всички - от бизнеса до болници и училища. Но, както се казва, всяко зло за добро.
Проф. Атанас Тасев: "Мисля, че изводите вече са направени. Това, че напредват проектните работи по трасето за интерконектора с ай ти джи ай, с Румъния също, мисля, че има движение по посока интерконектор със Сърбия, както виждате правителството е на мнение, че Южен поток трябва да се състои, Набуко също напредва, като цяло ние получаваме нови възможности."
Три години по-късно България още няма напълно изградени реверсивни връзки със съседите. Професор Тасев обаче смята, че страната би се справила, ако подобна газова криза има днес. А и според руски експерти нова руско-украинска газова война не би трябвало напълно да се изключва.
Михаил Крутихин, агенция "Русенерджи": "Газпром много иска изостряне. За да се включват европейските клиенти към Северен поток, а и за да се съгласят европейците за строителството на "Южен поток".
Три години по-късно Русия продължава да държи газовият ключ за Европа, Владимир Путин с право носи дадената му от журналистите титла газовия император. Но е ясно, че опасана от нови проекти за тръбопроводи, Европа вече не е същата.
Михаил Крутихин, агенция "Русенерджи": "Европейските електрогенериращи компании сега се опитват да променят договорите, където цената се основава на цената на нефта, на договори, където цената се определя от спотовия пазар. Понякога, цената на Газпром е от 70 до 100 долара по-висока от тази на спотовия пазар."
В тази ситуация експертите виждат плюсове за България, която би могла да търгува по-изгодни условия в преговорите тази година за нов договор с "Газпром". Москва разбира се остава сериозен противник, който е доказал, че до съвършенство владее многоходовите енергийни комбинации.
Чуй новините
Подкаст
