Съдбата на Сребърния фонд

За по-малко от четири години Сребърният фонд е загубил десетки милиони
левове заради липсата на активно инвестиране. По информация на финансовото министерство във фонда, който трябва да бъде гарант за пенсионната система в криза, са влезли близо 170 млн. лв. по-малко.

Преди дни в ефира на БНТ финансовият министър Симеон Дянков призна, че се обмисля дори идеята чрез т.нар. сребърни средства да се плати част от външния ни дълг.

Два са основните фактори, затягащи обръча от противоречия около бъдещите решения за съдбата на Сребърния фонд. Първият е дали и как по-активното да се инвестира от него? Страхът от риска на финансовите операции обаче възпира желанието за инвестиции.

Пламен Димитров - председател на КНСБ:
- Фондът трябва да се управлява консервативно и да постига една доходност, която да е прилична, но не непременно най-високата.

По закон след 2018 година фондът може да влезе като буфер в пенсионната
система, за да компенсира дефицити в НОИ. Вече повече от година финансовото министерство твърди, че търси варианти за по-добра доходност. Но промени още няма. А парите четири години спят на ниска лихва в БНБ.

Любомир Бояджиев - изп.дир. на инвестиционна къща:
- Ние имаме по голяма инфлация, а доходът от парите във фонда и през 4-те години откакто съществува е по малък от инфлацията което реално изяжда парите на фонда.

В търсене на най-добрия вариант, чрез който парите във фонда да се
увеличат, финансовият министър обяви - обмисля се със 60% от средствата да се закупят Държавни ценни книжа. Експертите обаче съзряха истинското
намерение - фондът, който е част от фискалния резерв, да покрие част от
външния ни дълг.

Любомир Бояджиев - изп.дир. на инвестиционна къща:
- Трябва да се инвестира в дцк-та но не да се напълни самоцелно примерно че има проблеми с пласирането на облигации или покриването на емисията няма такива проблеми.

Държавата трябва да намери пари, за да може през януари 2013 година да плати милиард и 600 милиона лева вноска по купените еврооблигации още по времето на бившия финансов министър Милен Велчев. И така се ражда идеята на финансовия министър Симеон Дянков да набере средствата като обърне сребърните пари в ценни книжа.

Според експерти огромният процент за покупка на книжа крие и голям риск. Освен това, въпреки че на българският пазар имало достатъчно средства, при пуснати толкова много книжа, той щял да се обезкървави - защото свежите пари щели отидат в държавата.

Според други финансови анализатори пък било тотална грешка от Сребърния фонд да се инвестира у нас, защото при финансов трус на българския пазар инвестициите щели да се стопят.

Извън инвестициите важен въпрос е и ще бъде ли здравословно за
пенсионната система т.нар.неин буфер за кризисни ситуация да бъде използван по друго перо в държавата.

Според Йордан Христосков, ако сребърните пари покрият дълга, след време
когато институтът се нуждае от субсидия, държавата няма да може да я
осигури.

Йордан Христосков - зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и
финанси: - Използването на тези средства било директно, било чрез държавната банка за развитие ще превърне ресурса на фонда в едни хартийки, в едно обещание, че държавата някога може евентуално да превърне отново тези хартийки в пари.

До седмица се очаква ново заседание на Сребърния фонд. Ако се реши парите от него да покрият дълга, реално фискалният резерв ще бъде намален. А това неминуемо ще доведе и до актуализация на бюджета. Но пък всъщност финансовият министър ще изпълни първоначалното си намерние - с пари от резерва на хазната да се покрие външия ни дълг.