Етнографският музей в Бургас е готов да зарадва бургазлии с голяма сбирка от ръчно изработени мартеници, дело на специалистите по етнография. Заради все по-заливащата и пазара на мартеници китайска продукция, етнографите сами запретнали ръкави да вплетат елементите, символизиращи здраве, сила, плодовитост и благополучие в ръчно изработените български мартеници.
Етнографският музей в Бургас е готов да зарадва бургазлии с голяма сбирка от ръчно изработени мартеници, дело на специалистите по етнография. Заради все по-заливащата и пазара на мартеници китайска продукция, етнографите сами запретнали ръкави да вплетат елементите, символизиращи здраве, сила, плодовитост и благополучие в ръчно изработените български мартеници.
Почти не се виждат ръчни мартеници тази година, тревожат се уредниците в бургаския музей, изработили своите образци в опит да спасяват българската традиция. Надежда им поднесли и децата, които всяка година участват в конкурса-изложба на мартеници.
Пламена Кирова - уредник: „И тази година има страхотни идейни неща като дървета, като метли, Баби Марти, а не просто купени 20 мартеници и подредени на един картон.”
Новост за музейната сбирка са пролетните картички, изработени по наскоро навлязлата в България техника „квилинг” - изглежда лесно, но никак не е, твърдят музейните работници. Един от най-впечатляващите експонати е метлата, с която Баба Марта почиства „от снега горите и полята”, но в реалния живот е свързана с подготовката на дома за възраждащата пролет.
Росица Топалова - уредник: „Знайно е, че за първи март българката-къщовница почиства основно цялата си къща, изтупва всичко – къщата й трябва да блести от чистота, за да посрещне Баба Марта и когато всичко е готово, българката запалва старата си метла на двора, така тя скъсва с всичко старо. ”
С пречистващия огън на запалената метла се гони старото и домът се подготвя да посрещне новото, пролетното. Само че тази прекрасна мартеница няма да бъда изгорена, а ще остане във фонда на музея.