Потайностите на Болшой театър

Със следващия репортаж ще ви отведем в Болшой театър. След близо 6-годишна реконструкция, в края на миналата година той отново отвори врати за зрителите си и това се превърна в събитие за цялата световна култура. Наш екип беше в Москва.

Тук са блестели най-ярките звезди на операта и балета, тук са се раждали традиции и легенди.

В тази сграда очакваме да се проведе наесен концерт на големите български оперни гласове. А нашият репортаж ще ви разведе предварително из потайностите на Болшой театър - това, което може да се види, докато трае една репетиция на „Лебедово езеро".

Наш гид е директорката на музея Лидия Харина. Влизаме в изложба, посветена на великия хореограф Григорович и звездните му спектакли. Първият указ за построяването на театър в Москва е издаден от Екатерина ІІ. Но сградата е горяла в пожари няколко пъти.

Лидия Харина - директор на музея на Болшой театър: - В началото на 20-и век започват други сътресения след революцията. Дълго се обсъждал въпросът, че на пролетарската държава такъв театър не й трябва, пък и поддръжката му е скъпа. После открили, че тук могат да се провеждат големи събрания и конгреси. И така театърът останал да живее.

Това е малкото императорско фоайе, известно с уникалната си акустика. Приближаваме до центъра и звукът става по-наситен. Тук са държали речи, а и слугите чували добре какво искат господарите.

Еделина Кънева - певица, изпява една фраза: "Велики Боже, чуй моята молба..."

В залата в момента репетира самият Григорович. Тук по време на реставрацията са използвани 5 кг злато за украса. Възстановена е и гениалната акустика на театъра.

Общо Болшой е станал 2 пъти по-голям. Построен е цяла сцена под земята, която може да се превръща в 5 различни пространства. Всъщност тя е над метрото и под театралния площад. Кои руски политици най-често са идвали в театъра, питаме нашия гид.

Лидия Харина: - Елцин. Той идваше за всяко откриване на сезон и всеки път
гледаше „Иван Сусанин". А от съветските - Сталин, той е бил страстен поклонник на театъра. За Брежнев можем да кажем, че обичаше футбола, а пък Горбачов обичаше да чете Достоевски. Путин е идвал няколко пъти.

Духът на Болшой обаче е победил времето и политиката. Как българската гала наесен в Дните на българската култура ще се впише в него, предстои да узнаем.