Вечният огън на Яд Вашем

Екип на По света и у нас получи ексклузивната възможност да снима изложбените пространства на най-драматичния музей в света - Яд Вашем. Този исторически мемориал е създаден през 1953 година, за да съхрани паметта за жертвите на нацизма.

Пред входа на музея е изградена алея на праведниците - това са хора, които имат личен принос за спасяването на евреите по времето на Холокоста. 21 български имена са записани там.

Място и памет - това означава в превод от иврит Яд Вашем. Mузей, който документира историята на преследването на евреите.

Ева - гид-доброволец: "Имало е антисемитски настроения и в други епохи, но никога решението не е било такова масово унищожение на евреите, както при нацизма."

Яд Вашем притежава архив с 58 милиона документи. Как се формира нацистката идеология и расистката теория? Видеосвидетелства, снимки, артефакти, събрани в невероятна архитектура. Студен бетон и неравна светлина. Тук е възстановена улица от Варшавското гето с материали, изпратени от кмета на Варшава.

Ева: "В началото германците мислят, че като затворят евреите в гета, те ще умрат от глад, но се оказва че това не е достатъчно бързо за тях. Тогава взимат решение за концлагерите."

Това са обувки, останали от лагера в Майданек, а това е газ Циклон Б, използван в зловещите камери. Това е истинският списък на Шиндлер, а тук е мястото на България, която спасява своите евреи.

"Аз се чувствам лично горд, че съм гражданин на една държава, която не е влязла в гнусната и грозната част на тази история."

Вежди Рашидов - министър на културата: "Едно място, на което всеки би трябвало да си даде равносметка и сметка какво е човекът, какво е неговото предназначение и какво повече не трябва да прави."

Тук са събрани досиетата на 4 милиона убити евреи, а снимките им се превръщат в сенки във водното огледало под купола. Може би най-страшна е залата на децата - сякаш влизаш в звезден черен кристал и оставаш без сетива. Само чуваш глас, който произнася имената на убити деца.

Максим Минчев - генерален директор на БТА: "Между всички тези изреждания на имена, които вървят, не се чува нито едно име на българско дете от еврейски произход, загинало от нашата страна. Това е нещо, с което все пак трябва да се гордеем."

И най-важното - музеят е създаден така, че да си задаваш въпроси, а не просто да учиш история.