За реформата и здравето ни

Българските лекари са крайно неудовлетворени от хода на реформите в здравеопазването, от липсата на дългосрочни перспективи за развитие на здравната система и от натовареността им с административни задължения - това сочи проучване на Хелт-групър - интернет проект, който изучава нагласите на лекарското съсловие в Югоизточна Европа. Над 5000 български лекари търсят реализация в чужбина и са готови да напуснат страната, показва още проучването. Какво поражда недоволството на медиците у нас и какви идеи предлагат за подобряване на ситуацията в родното здравеопазване - вижте в репортажа на Талка Симеонова.

Българските лекари недоволстват от прекалената си зависимост от административните изисквания на Здравната каса, което им оставя твърде малко време за пряката им лечебна дейност. Силно е и брожението срещу монополното положение на касата, която не може да осигури добро финансиране по клиничните пътеки и това се отразява както върху качеството на лечението, така и при заплащането на лекарския труд. Едно от решенията, които предлагат специалистите по здравен мениджмънт е навлизането на доброволните фондове като равностойна конкуренция на касата

Проф. Цекомир Воденичаров - декан на Факултета по обществено здраве, специалист по здравен мениджмънт:

- Ще се получи реална възможност незабавно - без държавата да търси други механизми, освен включването на частните фондове, да се удвоят възнагражденията на някои категории специалисти - примерно лекарите биха могли да получават веднъж едно възнаграждение по линия на НЗОк и второ възнаграждение по линия на сътрудничество с частен здравноосигурителен фонд.

За истински ефективното лечение е редно всеки случай да се преценява индивидуално и да се покрива финансово всичко включително контролът на придружаващите заболявания, а не само минимумът, предвиден по клинични пътеки, убедени са добрите лекари.

Доц. д-р Кирил Драганов - коремен хирург, Токуда:
- Предвидено е в клиничната пътека изпълняването на т.нар. минимум - минимум лабораторни и инструментални изследвания и минимум консултации с други специалисти - анестезиолози, кардиолози и ендокринолози. Никога не правим компромис и никога не намаляваме броя на тези изследвания или на консултациите, за да спестим средства, но обикновено те се оказват крайно недостатъчни.

Засега възможността да се въведат т.нар. диагностично свързани групи отново остана нереализирана. Лекарите продължават да се надяват, че намирането на ефективни решения предстои.