Следващият репортаж в "Денят започва" е част от нашата поредица, в която ви срещаме с младите учени - участници в конкурса на Британски съвет "Лаборатория за слава". Този път главният герой е физикът Стефан Николов от Пловдив, който за трети път се явява на това състезание за красиво говорене за наука. Защо го прави и каква история разказа той на предварителния кастинг - вижте сами.
Казвам се Стефан Николов, работя в Пловдивския университет като физик и следвам докторантура пак в Пловдивския университет. Суперновите са единствените звезди, които могат да се видят на дневно небе нормално, именно защото са достатъчно ярки. Всъщност най-ярките от тях понякога светят като цяла галактика. 1066-та е имало една свръхнова, която в китайските хроники е описана много добре като звездата, която се виждаше през деня.
Стефан Николов - физик, докторант в Пловдивския университет:
- Здравейте, днес ще ви разкажа за живота и преди всичко за смъртта на звездите. Животът на звездите представлява едно постоянно противоборство между гравитацията, която иска да свие тая материя и всичко, което би могло да й пречи...
Някои звезди са по-големи. Толкова са големи, че вътре се създава огромно налягане. Толкова огромно, че електроните вече не издържат и тогава настъпва един катастрофален процес. Буквално за секунди всички електрони в ядрото на тая зведа се поглъщат от протоните, превръщат се в неутрони и един обект, който преди това е бил горе-долу с размерите на Земята се превръща в обект с размерите горе-долу на София и околностите - към 30 км. При това външните слоеве на звездата, нямайки нищо под себе си, започват да падат с огромни скорости и по тоя начин звездата експлодира.
Това е буквално най-жизненоважният процес във Вселената, тъй като тези най-външни слоеве на звездата съдържат всички тежки елементи, които тя е създала в себе си през своя живот и обогатява космическите газови облаци с тези елементи. Когато тези газови облаци започнат да се свиват, да създават нови звезди, около звездата могат да останат например парченца желязо и силиций, може да има въглерод, азот, кислород, от които сме изградени ние и всъщност ние сме изградени от тези остатъци от експлодирали звезди, ние не просто живеем сред звездите, ние сме част от тях, ние сме звезден прах, ние сме преките наследници на тенис топките на умрели звезди.
Аз лично не се сещам за нещо друго, което да е по-величествено и по-смиряващо. Разказах ви най-страхотното нещо на Вселената. И може да си направите звездна експлозия сами вкъщи...
БНТ:
- Да минем към това, което те кара да се явяваш за трети път на Феймлаб?
Стефан Николов - физик, докторант в Пловдивския университет:
- Аз още първия път като се явявах, идвах, защото искам да говоря за наука наистина. Комуникацията в науката е един прекрасен начин да се подобрява животът на милиони хора. Проблемът с глада ще се реши, когато някой млад биолог измисли храна, която да се отглежда в сухите места в Африка. За целта трябва да вдъхновяваме млади хора да се занимават с наука. Комуникацията в науката е прекрасно средство за
решаване на световни проблеми.
Очаквайте Стефан Николов на Националния финал на "Лаборатория за слава - Феймлаб" на 11 май в парка Заимов.