Историята на Писателското кафене

Още през 1908 година градинката при Руската църква приютява едно от най-емблематичните кафенета за Стара София - сладкарница "Цар Освободител".

Драган Тенев, "Спомени за Стара София": "Кафенето имаше, откъм „Царя" и „Раковска", няколко големи стъклени витрини, покрити винаги с чисти дантелени пердета, и в него се мъдреха не повече от двадесет и пет маси."

Тук никой не е влизал, за да изяде една паста или за да изпие сутрешното си кафе. За бедния интелектуалец стоенето по кафенетата е начин на живот.

Катя Зографова, директор на Националния литературен музей:
- То не е само литературно и писателско кафене, това е едно място, на което се събират художниците около Сирак Скитник, Иван Петков, Иван Милев. Има музиканти, има театрали.

В 10 пристигат артистите, които не принадлежат към никоя редакция, а винаги в 11 - Йордан Йовков. 10 години поред той седи сам в кафенето, без да разговаря с никого и си тръгва точно в 12. Тогава пристигат Далчев и Константин Гълъбов от литературен кръг "Стрелец". Точно до тях са левите писатели.

Катя Зографова, директор на Националния литературен музей:
- Там е имало една изключителна идеологическа толерантност.

Над 130 редовни посетители на кафенето рисува Александър Добринов в известната си карикатура. Пулсът на сладкарницата не заглъхва след 1944 година, поне не скоро след това.

През 1975 година сладкарница "Цар Освободител" е разрушена и това е краят на писателското кафене.

Градските легенди твърдят, че кафенето било разрушено за една нощ, но специалистите казват друго.

Катя Зографова, директор на Националния литературен музей:
- Истината е, че то е било разрушено денем пред очите на всички и хората на словото не са имали куража в тоталитарните време да го защитят.

Още от момента на разрушаване на кафенето започва да се говори за неговото възстановяване. Сега Столичната община си връща градинката при Руската църква, но ново Писателско кафене едва ли ще има. Защото днес са различни не само кафенетата, а и писателите.