Да се изучават ли в часовете по история събитията от последните години или не? До това всъщност се сведе спорът, завъртял се през последните дни около името на премиера Бойко Борисов, което фигурира в новите учебници по история за 10 и 11 клас. Оказа се обаче, че освен него там са и всички известни политици от последните 10 години. Така истинският спор всъщност е между министерството и хората, които пишат учебници от една страна и учителите - от друга.
Да се изучават ли в часовете по история събитията от последните години или не? До това всъщност се сведе спорът, завъртял се през последните дни около името на премиера Бойко Борисов, което фигурира в новите учебници по история за 10 и 11 клас. Оказа се обаче, че освен него там са и всички известни политици от последните 10 години. Така истинският спор всъщност е между министерството и хората, които пишат учебници от една страна и учителите - от друга. Едните смятат, че политическите събития от последните години трябва да са в учебниците, другите са на противоположното мнение.
В издателство "Просвета" са категорични - всички нови учебници от 9 до 11 клас са съобразени с програмите, спуснати от просветното министерство. А там е казано, че уроците трябва да обхванат и най-последните политически събития в страната. В "Просвета" подкрепят министерството.
Никола Кицевски - директор на издателство "Просвета":
- Децата трябва да знаят какво е било вчера, защо се е
случило, кое е било доброто, кое е било лошото и как да не повтарят грешките, които са били правени само няколко години преди те да се родят или даже докато те са подраствали.
Така в един от последните уроци в Историята за 11 клас фигурират кабинетът на Симеон Сакскобурготски, Тройната коалиция и сегашното
правителство на ГЕРБ. Последната дата в урока е 30 октомври 2011 година, когато за президент е избран Росен Плевнелиев. Според професорите по най-нова история Искра Баева и Евгения Калинова, които също пишат учебници, тези последни политически събития трябва да се учат.
Проф. Искра Баева:
- Ако ние въведем някаква граница 30, 20, 50 години назад, то ще се скъса връзката между минало и настояще, а тази връзка не бива да се къса, ако гражданите искат да бъдат съзнателни граждани.
Проф. Евгения Калинова:
- Има достатъчно документи. И оставяме на професионалната съвест на изследователите и на
учителите, чиято роля е много голяма в преподаването на тези периоди, трябва да е спокойно, професионално, без залитания.
За дебата от последната седмица, свързан с присъствието на настоящия премиер в учебниците, историкът Баева коментира:
Проф. Искра Баева:
- Основна роля играе личността на Бойко Борисов и може би това, че той наскоро се похвали, че е влязъл в историята и събитията съвпаднаха, инак няма никакъв проблем.
Дотук добре. Единственото лошо обаче е, че в училищата не искат да преподават толкова близки събития. Според учителя по история Десислава
Николова преподаването им не е история, а политология и учителите, а камо ли учениците, няма да могат да им направят анализ и оценка.
Десислава Николова, учител по история:
- Децата според мен се затормозяват, нашата цел е не само да преподадем, а да изградим умения за дискусия, нали се сещате какво ще стане при положение, че самият преподавател, който преподава - той... просто не е морално спрямо съвременните събития, не е история, няма как да се коментира нещо, което все още върви в действие.
Така спорът защо премиерът е в учебниците по история, всъщност стигна до болка познатия въпрос - защо и този път новите учебници не отговорят на това, което искат в училищата.
15 дни преди еврото: Експеримент на БНТ провери колко време отнема връщането на ресто