Пострадалите в болницата в Бургас

Спират всеки, който носи камера, още на входа на бургаската болница. Забранено за снимане. Все пак успяваме да проникнем в отделението. Докато погледът свикне, гледката стряска - хора с бинтовани ръце и крака, със счупени кости, най-вече на краката. И сълзите на това младо момиче. Млади и по-възрастни, изплашени и изтощени. Но се радват да ни видят, защото са оцелели и могат да разкажат:

„Двата ми крака са счупени. Добре съм. Щастлива съм, че ще мога да се върна в моята родина Израел. Видях огън, взрив, счупени стъкла, ранени хора, без крака, това е всичко. Болка и страдание."

Този мъж е единственият, който през цялата нощ бродеше по етажите на болницата. Търсеше бременната си жена.

БНТ: „Успяхте ли да намерите жена си?

Мъж: "Още не, но тук един човек от спешното отделение на бургаската болница, който говореше английски, ми каза, че трите жени са откарани в София, където има добра болница, която ще поеме тежките случаи.

БНТ: "Извинете за въпроса, но проверихте ли телата на убитите?"

Мъж: "Не още."

Всички от семействвото на тази млада жена са оцелели. Тя обаче още не може да се успокои:
„Ние бяхме в автобуса и той експлодира. Имаше хора, които изскачаха от него."

Тази майка пък търси дъщеря си:
„Бях в средата на автобуса. Моята дъщеря сега е в София, тя е на 26 години и се надявам, че е добре."

Във военната болница в София съобщават за настанено 26-годишно момиче. Била е с опасност за живота. Вече, обаче, дишането й не зависи от апарата. Лекарите ни казаха, че дори позвънила на баща си в Израел.

А докато говорехме с оцелелите, мъжът с обгореното лице продължаваше да търси жена си. Не я намери и се разплака, а всички започнаха да го прегръщат.