Десетки хора от Република Македония и България отдадоха почит към хилядите загинали в Илинденско-преображенската епопоея. Те се събраха, за да отбележат 109-годишнината пред паметника на основния организатор на въстанието революционера Дамян Груев в село Смилево край Битоля. Писма с приветствия до участниците изпратиха президентът Росен Плевнелиев и от Агенцията за българите в чужбина.
Десетки хора от Република Македония и България отдадоха почит към хилядите загинали в Илинденско-преображенската епопоея. Те се събраха, за да отбележат 109-годишнината пред паметника на основния организатор на въстанието революционера Дамян Груев в село Смилево край Битоля. Писма с приветствия до участниците изпратиха президентът Росен Плевнелиев и от Агенцията за българите в чужбина.
Останали извън пределите на свободна България и озовали се отново в Османската империя след Берлинския конгрес, българите от Македония и Тракия вдигнат въстание. Решението за бунта срещу петвековния поробител се взима на два конгреса - в местността "Петрова нива" в Странджа и в Смилево, Битолско.
Това е къщата в селото, в която българският революционер Дамян Груев и войводи от цяла Македония взимат решение за бунт на християнския празник Илинден. За това и потомците им призоваха да не забравяме подвига, а България и Македония да забравят противоречията:
Лазар Младенов - председател на Българския културен клуб в Скопие: "Ако целта на востаниците беше да ги скинат робските окови, нашата цел е да ги скинеме оковите на една измислена история, която ги дели людето и насадува омраза!"
За това, че заветът на илинденци и преображенци е потънал в прахта, сигнализира македонският журналист Владо Треневски:
Владо Треневски - журналист, гр. Охрид: "Не знам къде потъна всичко това, всичките тия доблести, тая българска солидарност, в какви интереси потъна..."
На честването в Смилево бяха и много потомци на хора, които не са се отказали от българското си име през десетилетията на натиск. Като дядо Илия от Прилеп, който е лежал в югославски затвор, защото не искал да бъде записан като македонец. Дядо му е бил опълеченец в Освободителната война от 1878 г.
Илия Калешков - гр. Прилеп: "Моя дедо го убия в 1945 г., пред моите очи го отепаха..."
На честването беше внучката на българския генерал от Охрид Кръстьо Златарев, който е бил от основните водачи на армията ни по време на Балканската и Първата световна война. Той е сред жертвите на атентата в църквата Св. Неделя в София.
Катерина Илинчева - внучка на ген. Кръстьо Златарев, гр. Охрид: "Баща ми казваше, че е българин и аз съм българка!"
Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов се похвали, че с всяка изминала година почита към общите герои на България и Македония става по-масова. Доказателството било, че тази година няма юбилей от въстанието, а хората с повече от предишните години.