Възпоменателна церемония за жертвите на атентата в Бургас

На 40-тия ден от кървавия атентат на Бургаското летище българи и евреи се събраха заедно в софийската Синагога, за да почетат паметта на невинните жертви от 18 юли. Терорист камикадзе отне живота на петима израелски граждани и на българина Мустафа Кьосов. Атентаторът все още не е идентифициран.

В сълзи и спомени минават дните на близките на загиналите при атентата. И в знаци, че хората, които са си отишли от този свят, винаги ще бъдат до тях. Знаци, които видяхме и днес. До последната секунда семейството на Маор се надявало, че е сред оцелелите. Сега майка му казва, че нямат повече сила.

Оте - майка на Маор: - Имаме четири момичета, но това беше единственият ни син - светлината на нашия дом, затова сме го нарекли с това име, Маор, което означава светъл. Засега животът ни е свършил, всичко е свършило.

Сагид - сестра на Маор: - Всъщност загиналите имат огромна заслуга, защото благодарение на тях взривът се случи извън автобуса.

Ширле - сестра на Маор: - Те не са позволили на терориста да прибере багажа си, иначе щеше да се взриви вътре. Маор винаги обичаше да помага на хората и до последната си секунда винаги е помагал. По-добре 5-6 души, отколкото целият автобус.

Сега ще ни останат само снимките, спомените и сълзите за цял живот. Може би това е знак - че снимката падна. Това вероятно означава, че той ни вижда плачещи. Че ще бъде с нас. Де да можеше да се върне, но не може Правим всичко като автомати, просто защото трябва да продължим живота, но без душа.

Натали е сред пострадалите от терористичния акт. Идва в България на почивка със съпруга си Амир. И той никога повече не се връща.

Натали - съпруга на Амир: - Имаше голям взрив, беше трудно да се диша, видях около мен само крещящи хора, само дим. Почувствах се безсилна в първия момент, не знаех какво да правя, аз самата бях ранена, но сърцето ми изгаряше от това, че не виждам Амир. Имах желание да го видя - без ръце, без крака, само да видя, че е жив, но никъде не го намирах. Чак като се върнах в Израел разбрах, че е загинал. Почувствах се все едно са ми разрязали тялото на две и са ми извадили сърцето.

Ицхак също е сред оцелелите в зловещия атентат, в който загива бременната му съпруга. Надява се с годините да се върне обратно към живота.

Ицхак Шикри: - Тя обичаше всички, тя беше много щастлива да пътува, да прави всички щастливи, искаше да живее добре.

При атентата семейството на Елиор губи единствения си син.

Джейкоб - баща на Елиор: - За мен е това е пътуване, в което съм тук, но сякаш не съм тук, защото е много тежко. Загубих не само единственият си син, но и най-добрия си партньор, ние работехме заедно. Баща ми като дете загубил цялото си семейство и е оцелял. Каза ми, че трябва да бъда силен. Така че - трябва да бъда силен.

Животът им продължава по инерцията на спомените. За близките им, които винаги ще им дават знаци, че са до тях, но всъщност никога няма да се върнат. Президентът Плевнелиев заяви, че ангажимент на държавата ни е съучастниците да бъдат заловени и осъдени.

Росен Плевнелиев - президент на България: - Този атентат ни показа зловещото лице на тероризма. Убийството на невинни граждани е най-страшното и жестоко престъпление, което не може и не бива да бъде оправдано от която и да е кауза. Българските и израелските институции работят заедно и кооперират активно. Поели сме твърд ангажимент да открием виновните и съучастниците в този терористичен акт и да ги подведем под най-строгата наказателна отговорност.