Архитект Христо Генчев: Нашите успехи като причина за пораженията ни

Историята не е зад нас, а до нас и често в нас. Архитект Христо Генчев изглежда убеден в това, когато разказва удивителната приказка за София.
Според приказката ние все още живеем в римската Улпия Сердика, в града на траките и в Средец на средновековните българи. И когато вървим по „Московска", не просто тръгваме от Света София към Света Неделя, а поемаме по Виа Сакра, Свещената улица - от Свещения хълм на вярата към Форума на Властта. А там, под Света Неделя, е заровен дворецът на император Константин. Забравих да уточня - приказката на арх. Генчев е напълно истинска...

Арх. Христо Генчев:
"Вътре в тези зидове се намират коридори, ревизионни проходи, които са 1.90 - на 90. Между другото това е точната мярка за човек, който носи кирка и лопата или някакъв инструмент за поправка... Може да се обиколи целият площад отдолу..."

Какво е да живееш едновременно в Древния Рим и в 21-ви век? Тук е големият ни шанс, казва арх. Генчев в своята книга за София смесила по чудотворен начин градоустройство, история, геополитика и национална психология. Дори нашите добродетели, смята той, са римски.
В един истински стар софийски апартамент един истински интелектуалец твърди: повечето сме селяни и това не е срамно.

Aрх. Христо Генчев:
"Тази връзка между селския живот и столичанстването - нея я няма никъде по света. Тя е източник и на здраве и на спомени и на морални ценности. А в тежки времена недай си боже на оживяване...."

Бойко Василев: "Защо от социализма остана това разделение - едно от най обидните - софиянец и селянин?"

Aрх. Христо Генчев: „Селянин... трябва да знаете навсякъде селянинът в Западна Европа е нещо, което се посреща с уважение за разлика от обезземлените, както ги наричат пролетариати... Селянинът е нещо повече. Селянинът е човек, който е независим, стъпил върху собствената си земя, той е господар на собствените си отсъждания. На него нещо, кой знае какво лошо не може да му се случи, нали най много няма да му дойдат субсидиите в краен случай от Европейския съюз..."

По-хубава ли е София без софиянци, шегувахме се по празниците. Но Христо Генчев показа, че мястото, в което живеем,понякога е по-силно от нас. То е повече от задръстванията,боклука и дори метрото. То е отговорът на много въпроси и тайната на много загадки...

Бойко Василев: „Не рискуваме ли нещо,ако мислим днешния си ден през историята?"

Арх.Христо Генчев: „Ние ужасно много рискуваме ,ако мислим днешния си ден без историята....Помислете какви са мотивите в нашето ежедневие. Ние се движим като пчелите - напред, назад, наляво и вдясно, без опита на миналото и без някакъв идеал за бъдещето. А не може - без идеал, без представа, без благородни емоции не може нищо да постигнете. Вие се превръщате в консуматор на секс, на предмети на лукса,даже има някакво общество на луксозните потребители... на забавления..."

Бойко Василев: „Пиене, ядене..."

Арх.Хр. Генчев: „Не е възможно, това е точно живуркане..."

Бойко Василев: „Добре, но до каква степен нашата съдба зависи от нас самите, а не от историята, от географията, от великите сили?

Арх.Хр. Генчев: „Това че зависим от хрумванията и предразсъдъците на великите сили е ясно. Но е вярно и това че ние в по-голяма степен от други народи направихме опита да вземем съдбата си в собствени ръце. Ако вие погледнете балканската история,няма народ, който да е направил такова чутовно усилие каквото българите направиха в началото на века.Това са три войни, които те изнесоха на гърба си. Понякога си мисля,че тъкмо тази черта на българския характер плаши много хора. И не толкова нашето безразсъдство и нашата прекалена увереност, а просто ревността. Представете си една страна ,която с основание с историята си, с географията си, с трудолюбието си, с независимостта си би застанала на това място на Балканите. Не мога да си представя! Даже по някой път казвам - нашите успехи са причина за нашите в крайна сметка поражения..."

Бойко Василев: Ние сме жертви на подема си?"
Арх. Хр.Генчев: „Точно казано..."

Бойко Василев: „Добре, ако цялата тази история е зад нас, на какво можем да заложим днес като качества национални, които въпреки така модния песимизъм да дадат някакъв резултат?"

Арх. Хр.Генчев: „МоднияТ песимизъм се превърна в позата на нашите псевдо..."

Бойко Василев: „Интелектуалци искате да кажете?"

Арх. Хр.Генчев: „Не исках да го кажа, но..."

Бойко Василев: „Аз го казвам..."

Арх. Хр.Генчев: „Не може, не може да високомерничиш по отношение на собствения си народ, това е... Но силата на характера, упованието в собствените сили е нещо, което може да ни заведе далече. Ние трябва да открием много неща, които просто сме затлачили, не им обръщаме внимание... Ние сме хукнали след културни парвенюта..."

Бойко Василев: „След промените вие точно бяхте човека, който реабилитирахте разговора за геополитиката,историята и сложното говорене за политиката. Чувате ли ехото на вашия глас днес?"

Арх. Христо Генчев: „В действителност същественото,важното ,голямото,висшето е да накараш хората да мислят по твоя начин. Това е висшето постижение. Ако ти успееш твоя начин на мислене да го предизвикаш, да го извикаш, да му дадеш живот в други хора-ти си постигнал най-високото, което можеш да направиш....
Личността е тази, която може да поведе хората. Тя е предмет на невероятни и несправедливи атаки. Ние за да стане това нещо трябва да се изгради елит отговорен, който да стои настрана от партийния живот,да не споделя тази партийна конюнктура, която е ужасна. Който да е образован, авторитетен и да може да направлява събитията по един внимателен и тактичен начин..."

Бойко Василев: „Липста на елит не е ли обратната страна на медала със селското у нас-лошата страна на медала?"

Арх. Хр.Генчев: „Моят баща ми казваше - как стана така, че ние българите успяхме т.с претенциозните, с образование, с някакви идеали - просто да повредим този добър народ?"
Бойко Василев: „И как стана?"

Арх. Хр.Генчев: „Стана с това, че ние постоянно прегръщаме чужди идеали и кога ли не е било това нещо!?И социализма беше такъв,до голяма степен и тази формална демокрация, която прегърнахме... Може би най-лошото за един елит е когато неговите връзки с народа бъдат прекъснати. На него трябва непрекъснато да му се напомня, че той е част от този народ, че той носи част от неговите навици, че той е отговорен. Никой не смее да каже народа?... Това е неудобна дума. А винаги, винаги допреди 50 години, даже и по времето на комунизма народа си оставаше висша ценност. Дали това бяха демагози или не бяха демагози - но никой не смееше да оспори това че народното добруване е висшата ценност, не е демокрацията висшата ценност. Демокрацията е само средство...