Сорго вместо царевица заради сушата

Рекордните суши и горещините в последните години връщат на земеделската карта позабравената у нас зърнено-житна култура - сорго. Стопани в Търговищко увеличават площите с това растение, тъй като то е добър фуражен аналог на царевицата при засушаване.

Над 163 000 дка са масивите с царевица тази година в областта. Заради липсата на валежи реколтата е два пъти по-слаба от миналогодишната. Данните на Областната земеделска служба сочат, че от прибраните до момента 1 500 дка са получени едва по 250-300 кг/дка.

В стопанството на Божидар Митов са оценили предимствата на соргото отдавна. Отглеждат го повече от 10 години, като са достигали до 4-5 000 дка. Използват го основно за храна на животните, тъй като у нас пазар за сорго реално няма.

Николай Николов, агроном: Изцяло соргото го използваме за фураж, тъй като имаме и животновъдни ферми и сме затворили цикъла."

Тодор Тодоров, директор Областна дирекция „Земеделие и гори" - Търговище: Леко увеличаване има на засетите площи със сорго, не е толкова сериозно, но смятам, че с тези климатични промени, които настъпват неговите предимства, т.е. тая сухоустойчивост ще изиграят своята роля."

Соргото е по-топлолюбива култура от царевицата. При температури над 38 градуса изпада в „анабиоза", т.е. прекратява временно жизнените си функции, но се съживява от една капка дъжд.

Николай Николов, агроном: В сравнение с царевицата, която е много по-влаголюбива, соргото е много по-лесно за отглеждане и по-непретенциозно. Два един стабилен добив, докато при царевицата варира - при влажна година може да се очаква много."

У нас се сеят предимно фуражни сортове сорго, а еластичността му се ползва за изработката на метли. В Индия правят брашна и каши, а в Южна Африка дори бира. Най-големият производител на сорго е САЩ с над 11 млн. тона зърно годишно. Там го оползотворяват и за биогориво.