В деня на победата над хитлерофашизма за ужаса на Втората световна война от първо лице разказва 90-годишната русенка Василка Бойчева. Тя е помагала на ранените войници в Унгария малко преди края на войната.
Василка Бойчева била едва на 17 години, когато в класната и стая влязъл военен и предложил да замине да помага на фронта.
„Нямаше нужда да ми каже повече от това. Моят баща е убит без съд, без присъда в моите крака и те ще ми кажат, че тогава е имало закони. Оставиха 3 деца с майка ни самичка и това ме мотивира”, спомня си Василка Бойчева.
Василка заминала като санитарка в Унгария. Разказва, че до края на дните си ще помни ужаса на войната.
„Трупове наред като буболечки. И минаваш и търсиш кой е жив и кой не е. Даже виждаш, че някой си отива, почакай малко. Какви сили сме намирали в себе си: „Тоз е по-зле от тебе…” кааа още тя.
Старши лейтенант от запаса Бойчева разказва, че е рискувала живота си заради трудното си детство и в името на идните поколения.
„За мен 9 май е най-големия празник”, добави Василка Бойчева.
И се моли никога да няма войни.