Дебатът в Германия за цената на тока

И в България видяхме, че въпросът е много комплексен. Поради което все се търсят лесносмилаеми обяснения, особено пък в навечерието на избори, каквито тази есен ще има в Германия.

Сред най-разпространените полуистини и заблуди е например твърдението, че покачването на цената на тока се дължи най-вече на високите субсидии за алтернативните енергийни източници - и по-точно на таксата за зелена енергия, която в Германия автоматично се начислява към цената на тока и по този начин, естествено, го оскъпява.

Тъй като на борсата цените на тока падат, германците логично се питат защо тогава сметките им растат. И решават, че виновна е именно таксата за зелена енергия, която, между другото, се носи най-вече от частните домакинства.

Предприятията, изразходващи особено големи количества енергия, са освободени от тази такса с официалния аргумент, че така се брани конкурентоспособността им на международния пазар. В същото време явно никой не е загрижен за конкурентоспособността на малките и средни предприятия, които трябва да плащат въпросната такса.

С други думи: „големите" печелят от това, че харчат много енергия. Ако таксата беше задължителна за всички, обикновеният потребител щеше да плаща много по-малко. И сегашните вълнения едва ли щеше да ги има. Но това е половината обяснение.

Другата половина е свързана с това, че се премълчават факти, които "оневиняват" таксата за зелена енергия. Защото тази такса съставлява едва 14 % от цената на тока, пък и субсидиите за слънцето и вятъра са много по-ниски от субсидиите за атома и въглищата, плащани в продължение на десетилетия.

Всичко това навежда на мисълта, че някой съвсем умишлено се опитва да спре т. нар. енергиен обрат. Този "някой" е могъщото енергийно лоби, което знае много добре, че колкото по-дълъг е животът на атома и въглищата, толкова по-дълго то ще си прибира печалбите. Нищо чудно тогава, че на днешната енергийна среща при Меркел в Берлин отново не се стигна до конкретни резултати.