Цената на спасението на Кипър

Кипър избегна банкрута. Седмица след първото заседание от втори опит рано тази сутрин Еврогрупата отпусна спасителния заем за Острова под заплахата от оставка на кипърския президент и финансов колапс на самия Кипър. Най-голяма тежест, според новия план, ще поемат едрите банкови вложители с депозити над 100 хиляди евро. Какво включва спасителния план и кой ще плаща?

За да получи 10-те млрд евро заем, Кипър трябва да събере още 6 млрд. евро, като изпълни няколко условия. Парите ще дойдат от приватизация, увеличаване на данъците, но главното условие е преструктуриране на двете банки в най-тежко положение.

Кипърската народна банка ще бъде ликвидирана. Застрахованите, т.е. защитени депозити под 100 000 евро от нея, ще бъдат прехвърлени в Банката на Кипър, а депозитите над 100 000 евро ще отидат в т.нар. лоша банка и ще бъдат използвани от държавата за ликвидиране на кризата.

Най-голямата банка - Банката на Кипър, ще предостави незастрахованите депозити над 100 000 евро на държавата за излизане от кризата. Тежестта, както разбрахте, ще бъде поета от едрите вложители в двете банки. По някои данни става въпрос за до 30 процента от всеки влог над 100 000 евро.

Въпреки риска от разрушаване на доверието в европейската банкова система, кредиторите приветстваха спасителния план.

"Уверена съм, че е постигнато честно разпределение на тежестта. От една страна банките ще поемат отговорност за самите себе си. Ние не искаме данакоплатците да спасяват банките. Банките трябва сами да се спасят и това ще се случи в Кипър" - твърди канцлерът на Германия Ангела Меркел.

Чии са най-големите депозити в кипърски банки? Сред страните от Евросъюза това е Гърция, с близо 5 млрд. евро, следвана от Великобритания - с 2 млрд. евро, страни като България, Франция, Германия - с по 100 млн. евро. Предполага се една огромна част от депозитите на нерезиденти се държат от руски физически и юридически лица - около 32 млрд. евро.

Русия обаче днес даде да се разбере, че този път ще подкрепи спасителния план на Еврогрупата. Президентът Путин нареди да бъдат облекчени условията по заема, предоставен на Кипър преди 2 години. Русия е най-големият инвеститор в Кипър, но от друга страна от известно време Кремъл води политика за връщане на руските капитали в родината им. Може би тук е и обяснението в смекчаването на руската позиция. Що се отнася до Кипър - тепърва предстои да се разбере, доколко ефективно спасителният план ще сработи на практика.