Живот по заявка наричат битието си хората от врачанското село Мало Пещене. Причината е, че тук от близо две години няма никакъв магазин и ако не си поръчат на близки и познати стоки от града, ще трябва да гладуват.
Живот по заявка наричат битието си хората от врачанското село Мало Пещене. Причината е, че тук от близо две години няма никакъв магазин и ако не си поръчат на близки и познати стоки от града, ще трябва да гладуват. Кметицата се е превърнала в основен снабдител - тя събира заявките в края на седмицата и в началото на следващата ги изпълнява по списък.
"Тук сме в едно затънтено място, отстранени и никой ни не дири, защото сме останали само бабички, стари", разказва Христана Николова.
Само шейсетина пенсионери живеят в малкото селце. Единственият магазин в Мало Пещене бил затворен от данъчните заради нарушения. Хората искат да се отвори магазин в закритото училище, но спорове за собствеността на сградата спират процедурите.
"Нещо като видим по телевизията и ни се дояде, ама няма откъде да го вземеш, трябва да имаш човек да ти го донесе. Дайте да направим един магазин", призовава Цвета Христова.
"Е, купувачи няма колкото в града, но ние сме си избрали да живеем в Мало Пещене. Не всеки път далаверата е най-главната работа", казва Благой Стоянов.
В откъснатото от света село дори автобусите идват само два пъти в седмицата, а хлябът се купува на улицата, директно от буса на доставчика.
Затова кметицата се е превърнала в безплатен снабдител на всякакви стоки –
кой от каквото има нужда. "Хората идват при мене и ме молят: купи това, купи онова", споделя кметският наместник Веска Младенова. "Имаме идеален кмет - тя постоянно ни търгува, има кола и от Враца. От съседните села какво й поръчаме, това ни доставя", хвали я Дечко Младенов.
От общината имат идеи - да предоставят временен павилион за хранителни стоки или пътуващ магазин да обикаля поне веднъж седмично малките и трудно достъпни села. Засега никой не се е съгласил да кара по разбитите пътища.