Нека истинската кампания да започне сега!

Дългият маратон от вотове, в който републиканци и демократи в САЩ избират кандидатите си за президент щат по щат, т.нар. праймърис тази седмица дефакто влезе в историята. Наистина последното гласуване, това на демократите в столицата Вашингтон, е следващият вторник (14 юни). В него обаче става дума за ограничен брой избиратели, които не могат да обърнат вота.

Всъщност още преди този вторник, когато гласуваха цели шест щата - Калифорния, Ню Джърси, Монтана, Ню Мексико, Северна и Южна Дакота - Хилъри Клинтън бе събрала достатъчно делегати, за да бъде официално номинирана от демократите. Доналд Тръмп пък имаше още преди десетина дни нужния брой, за да стане републикански кандидат-президент.

Вотът тази седмица обаче включваше Калифорния, която е не само американският щат с най-много население, а и своеобразна лаборатория на бъдещето. При това не става дума за конкретното партийно гласуване (това е твърдо демократически щат), а за демографско-социалното развитие на САЩ.

“Накъдето тръгна Калифорния, натам скоро ще я последва цяла Америка,” твърди популярната максима.

Точно заради вота в западния щат Бърни Сандърс, опонентът на Клинтън за демократическата партия, не искаше да напусне надпреварата по-рано въпреки че предизборната математика е срещу него. Силно представяне в Калифорния дава на него и поддръжниците му достатъчно козове, за да тласнат Клинтън и партията в още по-либерална посока.

Бившият държавен секретар пък задържаше победната си реч до вторник вечер, защото не искаше да изглежда арогантна и разгневи избирателите в Калифорния и Ню Джърси, решили да участват във вота.

Сега след, де факто, края на праймърис вече имаме по-ясна представа накъде ще поеме кампанията, какви ще са стратегиите на кандидатите и проблемите тях, и настроенията на избирателите. Ето най-важните според нас.

• Хилъри Клинтън е един от най-опитните политици в света. Защо тогава трябваше да се бори за номинацията почти до самия край?

Със спечелването на номинацията на Демократическата партия Хилъри Родъм Клинтън разби един от най-високите “стъклени покриви”. Преди осем години тя сама употреби тази метафора за невидимата преграда, в която кариерите на много жени се удрят.

Тогава Клинтън загуби битката за номинацията от Барак Обама и съответно “стъкленият покрив” беше само пропукан. През 2016 г. тя го строши на хиляди малки парчета и във вторник вечер можеше официално да отпразнува историческата си победа.

Въпросът сега е дали ще може да преодолее и най-голямата преграда в света въобще — тази да стане президент на САЩ и глобалният лидер с най-голяма власт.

Спечелването на номинацията обаче бе неочаквано трудно за политик от ранга на Клинтън, при това от почти самото начало бореща се със само един опонент. Случващото далеч не може да се обясни единствено със сексизъм и двоен, по-висок стандарт на очакванията към нея.

Клинтън е ветеран от много битки и този опит би направил всеки предпазлив. Само че в нейния случай предпазливостта граничи с параноята. Кандидат-президентът почти не дава интервюта, на малкото пресконференции праща само хора от щаба, речите й винаги са едни и същи. Дотолкова че репортерите, отразяващи кампанията й шеговито са наричани “най-отегчените хора на планетата”.

Скандалът с личния сървър, през който е минавала кореспонденцията на Клинтън, докато е държавен секретар и с това нарушаващ законите за класифицирана информация, също е резултат от желанието й за пълен контрол.

Когато отказва да дава информация или отговаря на въпроси, тя изглежда сякаш крие нещо. Всяка критика, като например за финансовите й донори и дейността на семейната фондация "Клинтън", е посрещана на нож.

Дори да нямаше за сравнение Доналд Тръмп, който е непрекъснато по тв студията или в Twitter, в наше време подобна стратегия е направо вредна. Избирателите в 21-ви век търсят все повече личен контакт, откритост (или поне усещане за такива) и непосредствена реакция, особено в социалните мрежи.

Другият проблем е, че Клинтън е слаб комуникатор. Тя може и да има добри идеи за развитието на Америка, но така и не може да ги обърне в запомнящи се и въодушевяващи речи. А това има значение в предизборната кампания.

• Защо все пак Бърни Сандърс не се отказва?

Сенаторът-социалист от щата Вермонт така и не иска да признае победа и настоява, че вотът не е приключил до официалната номинация на партийния конгрес във Филаделфия в края на юли. Кампанията на Сандърс дори твърди, че има надежда т.нар. “супер делегати” да гласуват за него.

Зад странния термин се крие следното: в праймърис гласовете за кандидатите в отделните щати се превеждат в определен пропорционален брой делегати, които официално гласуват номинацията на конгреса. Отделно обаче високопоставени или дългогодишни членове на партията също имат право на глас и това са т.нар.”супер делегати”. Докато избрани и "супер" делегати не дадат гласовете си на конгреса, номинацията всъщност не е официална.

Кампанията на Сандърс явно се надява последните да променят мнението си (мнозинството от тях са обещали подкрепата си на Клинтън) и така в последния момент да обърнат сметката. Поне досега няма индикации, че това може да се случи.

За Сандърс от самото начало битката бе по-скоро идеологическа. Така че дали наистина вярва, че може да обърне ситуацията в последния момент, в случая няма значение.

Да признае победата на Клинтън сега, означава Сандърс да се откаже от медийното внимание и възможността да тласка демократите и кандидат-президента им още по-наляво. Трудно е да си представим, че сенаторът, който се цели нищо по-малко от политическа революция, ще направи подобна стъпка.

Сандърс вече заяви, че смята да продължи с кампанията си и ще се опита да спечели последния вот в столицата Вашингтон другата седмица. Така че се пригответе за много дебати на демократическия конгрес на 25-28 юли във Филаделфия.

• Колко голяма е съпротивата срещу Тръмп сред републиканците?

В последните дни изглеждаше, че ръководството и много от членовете на партията, които дълго време не искаха да повярват, че милионерът може да е техният кандидат, почти се бяха примирили.

След месеци колебания най-висопоставеният републиканец и председател на Конгреса Пол Райън официално подкрепи Тръмп преди няколко дни.

След което милионерът реши публично да атакува съдията по делото на бивши студенти срещу “Университета Тръмп”. Мотивът е, че последният е “мексиканец” и затова решава срещу Тръмп. Съдия Гонзало Куриел всъщност е американец от мексикански произход и преди да заеме сегашната си позиция е известен като прокурор, борещ се с наркокартелите.

Пол Райън, засипан от журналистически въпроси и остри реакции, трябваше да заяви, че подобни изказвания са “расистки”. Републиканският сенатор Марк Кърк дори оттегли официално подкрепата си за Тръмп, явно защото се опасява, че няма да бъде преизбран в либералния щат Илинойс.

В подобна тежка позиция са ред републикански членове на Камарата на представителите и Сената (съответно долната и горната камара на Конгреса), които ще се борят за преизбиране също през ноември в райони със смесен електорат. Тръмп, който не само не координира кампанията си с партията, но и няма кой знае колко ясна стратегия (за това по-долу), ги изправя непрекъснато на нокти.

Това не означава непременно, че мнозинството умерени републиканци ще си останат у дома в изборния ден или дори гласуват за Клинтън. Важен аргумент да преглътнат Тръмп е Върховният съд на САЩ.

Следващият президент вероятно ще избере съдия за освободеното девето място в него след неочакваната смърт на Антъни Скалиа по-рано тази година. Досега съдът бе доминиран от петима консервативни съдии. Ако Клинтън бъде избрана, тя със сигурност ще назначи либерален и с това институцията ще започне да клони наляво.

В последните десетилетия с решенията си Върховният съд все по-често диктуваше посоката, която поема страната. Прибавете към сметката и че съдиите служат до живот, т.е съставът може да остане същия за доста дълго. За много републиканци идеята институцията сега да бъде доминирана от либерали е непоносима. Въпросът е дали дали това е достатъчно, за да дадат гласа си за Тръмп.

• Как Тръмп смята да победи Клинтън?

При Доналд Тръмп е трудно да говори за класическа предизборна стратегия. Милионерът и риалити звезда няма огромен щаб, планиращ всяка негова стъпка и дума. Той не обича предварително написани речи, говори дори без нахвърляни записки и сам пише в Twitter акаунта си.

Спонтанността му всъщност е харесвана от много от избиратели, уморени от добре тренирани политици слушащи до последната йота предизборните си стратези. Също популярно е абсолютното незачитане на политическа коректност, срещу вербалните окови, на която много американци роптаят.

Проблемът за Тръмп е, че електоратът на национални избори е доста по-различен от този на праймърис. Досега той участваше във вотове, където гласуваше твърдата републиканска база, т.е. предимно бели и мъже. Америка обаче е демографски доста по-разнообразна.

Атаките на Тръмп срещу мексиканци, мюсюлмани и жени канализират недоволството на част от избирателите от посоката, по която е тръгнала Америка. В същото време те ядосват други значителни групи избиратели.

Шансът за републиканеца е да атакува слабостите на Хилъри Клинтън. Една от тях е представата, че тя не е достатъчно почтенна. Разследването около личния й сървър също така още не е приключило и новините около него постоянно подхранват недоверието.

С нюх за слабостите на опонента, Тръмп вече й сложи прякора crooked Hillary. Това означава едновременно “изкривената” и “нечестната Хилъри”. И названието става все по-популярно…

• Как Клинтън смята да победи Тръмп?

Много американци, включително доста от моите приятели, се съмняват, че при цялата й опитност Хилъри Клинтън може да се справи с урагана от вербални атаки на милионера. Бившият държавен секретар е конвенционален политик, а Тръмп е обиграна риалити звезда с нюх за масовите желания във време на силен популизъм, и още по-важно -- той почти няма задръжки.

Проблемът изглежда толкова голям, че дори екипът на Клинтън намери за нужно да му обърне внимание пред влиятелното списане New York миналата седмица.

“Аз всъщност ще приветствам атаките му,” заяви лично Клинтън в интервюто и продължи - Вижте, аз не смятам, че е толкова сложно, колкото много хора се боят, че е. Трикът е да не слезем до нивото му. Видяхме какво се случи с онези републиканци, които опитаха това”.

Един от съветниците й пък допълни, че в сравнение с някои от политическите лидери, с които Клинтън е трябвало да работи като държавен секретар на световната сцена, Тръмп е направо песен.

Ние, международните журналисти много бихме искали да чуем кого се има предвид в случая…