В Австрия в неделя предстои повторно провеждане на президентски избори заради нередности първия път. За първи път от Втората световна война насам крайнодесен политик отново има шанс да стане първият в Европа, избран за държавен глава. Резултатът от вота ще има символично значение. Но изборите са важен индикатор за влиянието на крайнодесния популизъм в Европа, особено след Брекзит и след победата на Доналд Тръмп в САЩ.
За трети път тази година австрийците отиват до урните. Претендентите за президентския пост са част от партии, които бяха на в периферията на политическата сцена, която десетилетия наред беше доминирана от лявоцентристките социалдемократи и дясноцентристката Австрийска народна партия. През април, обаче, австрийци дадоха своя наказателен вот и изпратиха двете партии в забвение. По-либерално настроените, лявоориентираните, жителите на големите градове се обединиха около кандидатът от Зелената партия Александър Ван дер Белен, а крайнодесният му популистки опонент Норберт Хофер привлече гласовете на всички, недоволни от елита, от бежанската криза или от считаната за "радикална" политика на Зелените.
Хайке Посерт-Лахнит - физиотерапевт: "Това, което Хофер прави, е да създава страх и опасения у много хора".
Опонентите му го наричат екстремист, но екстремизма в последно време е крайно разпространен в Австрия, особено в родния град на Хофер Пинкафелд.
Тук подкрепят политиката на Хофер, насочена основно срещу Европейския съюз, срещу имигрантите и бежанците.
Юрг Рааб - пенсионер от Пинкафелд: "Норберт Хофер подкрепя хората, страната ни и народа. И лично съм запознат, че той е човечен".
Алфред Венгер - пенсионер от Пинкафелд: "Не е учудващо, че хората са разгневени. Всички получават помощ, а нашите сънародници не получават нищо".
Но за хората на пешеходната улица в Грац, тук не става въпрос само за бежански квоти, а за имиджа на Австрия.
Юрг Понграц - професор: "Десният популизъм предлага прости отговори, прости рецепти, но такива просто не съществуват".
Австрия преживя една от най-дългите си предизборни кампании след Втората световна война и за трети път избирателите ще решават бъдещето си и кои са те всъщност - крайнодесни или привърженици на традиционната политика.