По случай Деня на Европа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя публичен дебат за бъдещето на младите българи в дигитална Европа. Участници в дискусията бяха министър Лиляна Павлова, българският еврокомисар Мария Габриел и депутатът Искра Михайлова. Те изслушаха и обсъдиха притесненията на младите хора, както и перспективите за професионалното им развитие. Повече в репортажа на Мина Петрова.
This is a modal window.
Какво е бъдещето на младите българи в дигитална Европа? Повечето участници в днешната дискусия заявиха, че са оптимистично настроени за бъдещето на Европа.
Мария Кунецовска, ученик: Дигитална Европа дава много възможности, които все още не са открити за повечето българи, има смисъл да се насърчават точно тези инженерни специалности, защото точно дигитализирането на Европа е благоприятна почва.
Младите българи също така споделиха, че се надяват дигиталната ера да създаде възможности за тях в България, а не само извън нея. Сред най-често срещаните им притеснения беше дали ще успеят да си намерят работа и в кой сектор.
Лиляна Павлова, министър на Българското председателство на Съвета на ЕС: В момента има възможност наистина за млади хора , които завършват в различни специалности да направят стартиращи компании, да започнат с реализацията в този тип инкубатори, да ги наречем.
Един от проблемите в дигитална Европа е липсата на специалисти в най-добре платения сектор - Информационните технологии. Броят на незапълнените места е 350 000 и според експертите, ще продължи да се увеличава.
Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и общество: Те ще станат 500 000 до 2020 г. Това означава, обаче, че няма рецепта чудо. Няма само една институция, или една организация, която може да предложи решение. Важно е да останем мобилизирани всички.
След 2020 година 90% от работните места ще изискват основни цифрови умения, а сега 44% от европейците ги нямат. Затова повече дигитално грамотни и квалифицирани кадри е сред решенията за успешно развитие на младите в Европа.