България празнува Деня на Независимостта

Димитър Главчев - председател на Народното събрание: Обявяването на независимостта и нейното признаване са пример за това как при ясно формулирани цели и единодействие между институции, политици и дипломати националната кауза може да бъде защитена, независимо от външнополитическите обстоятелства. Днес България е част от един политически и икономически съюз на държави, гарантиращ стабилност и просперитет. След месеци в България ще се определя политиката на Евросъюза. Имаме шанс страната ни да участва активно в тези процеси и да работи за реализирането на националните приоритети. Сигурен съм, че заедно ще успеем

Илияна Йотова, вицепрезидент на Р България: Денят на българската независимост е празник. Но независимостта поставя съвременните български държавници пред истинско изпитание - да освободим всеки български гражданин от зависимостта на бедността, от грижата за качествено образование и здравеопазване, от мъката по напускащите родина наши деца.

Днешният празник е свързан с един от най-важните и красиви документи в историята на българската държавност - Манифестът, с който княз Фердинанд обявява независимостта на България. Именно след прочитането на този документ Фердинанд става цар на българите.

За символиката на Манифеста и неговата изработка, разказва репортажът на Айше Сали.

Толкова важен, колкото и красив. Манифестът, изработен в духа на средновековните златопечатни грамоти, е показателен за значението, което държавата отдава на своите документи.

Дарина Билярска, експерт в ДА "Архиви": Буквите са със златно покритие, има стари плетеници, които са с флорални елементи, които много наподобяват някогашните текстове. И това е идеята - да се демонстрира приемственост между старото Българско царство и сега обявеното след 1908 г. Царство България.

Художественият проект на Манифеста е поръчан едва след като Независимостта е призната от Великите сили. Струва скъпо за своето време или 6000 златни лева. Впечатляващите изображения с важните дати от нашата история и печатите на 8 действащи министерства са дело на художника Хралапми Тачев.

А автор на думите, след които Третото българското царство става равноправно на другите европейски народи - министър-председателят Александър Малинов. В черновата на текста личат и поправките на цар Фердинад.

Дарина Билярска, експерт в ДА "Архиви": Една подготовка от идеята за освобождението на България чрез Освободителната война, присъединяването на двете части с акта на Съединението, за да се стигне до възхвала на историята и възхвалата на традициите на Българското царство, което трябва да бъде независимо.

Вълнуващ е моментът, в който владетелят вижда за първи път Манифеста.

Дарина Билярска, експерт в ДА "Архиви": Правителството решава да изненада цар Фединанд, отивайки на посещение при него в Царска Бистрица и обикновено към връх Мусала. Когато стигат на върха, това тук е изключително силно и емоционално, се изважда сандъчето с Манифеста и върху един гранитен камък се разстила този Манифест и негово величество слага подписа си, заедно с министрите, горе високо в планината.

Днес документът се съхранява в Централния държавен архив и рядко се показва пред граждани.

"Сребърната Конституция"

Приемането на нова българска Конституция през 1911 г. е една от важните промени след обявяването на Независимостта. Документът е известен с името "Сребърна Конституция". За да бъдат одобрени поправките в нея, е свикано Петото Велико народно събрание.

Сред най-важните промени е замяната на думите княз и княжество с цар и царство. Владетелят получава правомощието да сключва самостоятелно международни договори.

Обковът на "Сребърната Конституция" е висока проба сребро, с инкрустация на скъпоценни камъни и позлатен герб на Царство България. Той е изработен в Берлин, а текстовете са изписани от известения столичен калиграф Димитър Перфанов. На последните страници са подписите на всички депутати, участвали в гласуването на Конституцията на Царство България.