Борбата за калоферския кръст на Богоявление

Директорката на регионалния музей в града се обяви против кандидатурата с мотива, че традицията е едва на 20-30 години и не е част от реалната история на Калофер и отбелязването на празника. Според Ася Николова това е грубо редактиране на историческата справедливост и истина.

Със сигурност голяма част от хората, които и тази година се впуснаха в изпълнението на ритуала, и за миг не са се замисляли за смисъла на Богоявление и традициите, свързани с него. Хвърлянето на Христовия кръст във водата всъщност е нейното освещаване. Препратка, която ни връща две хилядолетия назад във времето, когато Господният син - Иисус Христос приема своето кръщение. Акт, който се превръща в основа на Християнството и разбираното за триединството на Бог - Отец, Дух и Син.

Единството за нас българите, като че ли и този път остана само претекст за поредното необосновано съперничеството. Дори и за родните медии, които би трябвало да са очите на милионите зрители пред екрана. Надпревара за това кой репортер първи ще влезе в реката, кой най-добре ще покаже хвърлянето на кръста, кой най-дълго ще участва в ритуала, предназначен иначе само за коренните жители на градчето.

За поредна година нашият екип избра да бъде наблюдател. Като такъв, отново ми направи силно впечатление, че калоферци са единствените у нас, за които на Богоявление не е важно кой точно ще хване кръста. Той винаги се предава на най-малкия участник в хорото. Тази година това беше едногодишният Никола от Бургас, който се родил след множество молитви на неговите родители. Обрекли се, ако бъдат дарени с дете, да го потопят в името на Бог в ледените води на Тунджа. Така и стана.

В този спор последната дума ще има ЮНЕСКО. Дано нашите неразбирателства не се окажат решаващи за "чуждото мнение" и този път.