Момиче рисува картини, за да събере пари за лечението си

"Изпихте ли вече сутрешното си кафе? В момента ли го приготвяте? Но със сигурност сте си взели един бърз душ, преди да излезете от вкъщи, нали? Представяте ли си, че някой не го е направил нито днес, нито вчера, нито никога, просто защото не е бил и никога няма да бъде в състояние да се изкъпе сам, да стигне до хладилника, да излезе от входната врата...Има и още. Не става дума за възрастен човек, а за дете, за момиче на 15 години. Няма опасност, която пряко да застрашава живота й, но тя реално не живее. Дори не може да излезе от вкъщи. Бихте ли отишли, за да й правите компания за 45 минути и да изпиете едно кафе с майка й? Моля ви.

Красимира Димитрова: "Проблемът, който възникна в нашето семейство е преди четири години-през 2013г. Тогава на Вили й поставиха диагноза рядкото заболяване "Атаксия на Фридрайх", което преобърна целия ни живот."

От дете като всяко друго, постепенно тялото на Вили се парализира. Рядката генетична болест засяга 95% от двигателните й функции.

Красимира Димитрова: "Просто не вярвахме, че този човек просто така... без причина ще спре да ходи, но с течение на времето ето така се стигна до тук."

Болестта засяга и ръцете й. Това прави нейното любимо занимание-рисуването почти невъзможно. В България лечение за това заболяване няма. Няма и по света. От три години Вили е на поддържащи лекарства, които струват около 1500 лева на месец. Сума, която не се покрива от Здравната каса. Надежда за излекуване дават единствено в турска клиника, където лечението е все още експериментално. Там обаче искат непосилна за семейството сума. Затова Вили започва да продава своите картини чрез сайт, където и други деца в неравностойно положение предлагат изработени от тях неща. Чрез него Вили се надява да събере пари за лечението си в Турция и така да сбъдне най-голяма си мечта.

Виолета Димитрова: "Да оздравея и да мога да ходя пак както преди. Обичам да рисувам, да играя на компютъра и да слушам музика. Липсва ми свободата, независимоста, да ходя сама."

И почти като в историята на Стефан Цвайг "Писмо на една непозната" и тук авторката на писмото, което ни срещна с Вили остава в сянка, защото вярва, че в тази история място има единствено за 15-годишното момиче и нейните мечти.