ДО МАНТАЛИТЕТА Е...

И за политиката е така. Онези, които се правят на политици отдавна да са грабнали куфарите и да са отишли някъде, ако не е датата 2 август. Тогава в Македония отбелязват „двата Илиндена”-единият от 1903 година, когато избухва Илинденското въстание, и вторият- заседанието на АСНОМ/ Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония/ в манастира „Прохор Пчински”.Дали ги признават или не, на кой от двата празника партиите в Скопие отдават предпочитание не е толкова важно. От чисто практическа гледна точка обаче за политиците 2 август е свързан с редица протоколни прояви, от които е трудно да се откачиш и да ги замениш с хладните морски вълни. Мине ли обаче 2 август, паролата е хей живот, здравей, здравей...

Така и тази година. С тази разлика, че преди празника политиците се постараха да свършат някаква работа преди датата 31 август. Тогава, според договореностите от „Пржино 2” трябва да стане ясно има ли условия за провеждане на предсрочни парламентарни избори на 11 декември, или агонията в страната ще продължи. Засега – поне видимо, нещата вървят. Парламентът гласува редица промени в законите като депутатите ударно гласуваха без да се интересуват всичко в текстовете наред ли е или не. Карай да върви, такава е директивата. Който спечели изборите, да му мисли. Държавната изборна комисия обяви списък на около 40 000 избиратели, които, според опозицията, са спорни и прикани хората, вписани в тях, да отидат и да потвърдят, че не са фантоми. Ако не го направят, няма да имат право да гласуват. В това отпускарско време, в тези тежки юлски жеги, кой ще тръгне да се занимава. На всичко отгоре се оказа, че в тези списъци има и хора, които са достатъчно добре известни в публичното пространство, та се стигна да известни пререкания идеята разумна ли е или е част от предизборната игра.

Най-смешна ми се струва ситуацията с договорения мониторинг на електронните медии по време на предизборната кампания, тоест, в онези стотина дни, които ще предшестват евентуалната дата 11 декември. Опозиционният Социалдемократически съюз, по чиято идея трябва да се формира петчленно независимо тяло от наблюдатели, които да следят за свободата на словото и независимото поведение на медиите, дори стигна по-нататък- да обяви публична покана към всички граждани на Македония доброволно да се кандидатират за участие в петчленната група. Казват, че вече имало двадесетина кандидатури, от които двете македонски партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ ще изберат по двама човека, като единият четиримата задължително трябва да бъде албанец. Какво да се прави, квотният принцип се спазва навсякъде- щом според последното преброяване в Македония в далечната 2002 година една четвърт от общия брой на населението са албанци, всеки четвърти в органите за управление и в администрацията трябва да е албанец. Охридски договор, нали се сещате...Петият член на Ад-хок мониторинг групата ще трябва да бъде избран от останалите четирима. Също е и положението с изискването да бъде назначен временен главен редактор на новините и публицистиката в държавната Македонска телевизия. Май за там няма много кандидати, тъй като представям си какъв ад ще бъде да ръководиш подобна медийна структура в рамките на тези сто дни кампания и изборен ден. Тежко му и горко на този, който се хване...Лично аз имам кандидатури на колеги и приятели, които могат да свършат тази тегава работа, но се въздържам да ги посочвам публично, че току виж, ги избрали и после да си разваляме приятелството...

Както виждате, нещата пак опряха до там изход от кризата да търсят политиците и партийните лидери. Същите тези, които докараха Македония до това дередже, от което вече толкова време тя не може да излезе. Чакайте, а какво стана с „Шарената революция”, с онези хиляди по площади и улици в Скопие и из цялата страна. Как какво? Жегата удави ентусиазма им, енергията им постепенно оттече някъде встрани, взривът на гражданското общество лека –полека се сведе до прояви на няколко неправителствени организации, за които има основателно подозрение, че са пряко свързани с опозиционните политически партии. Един друг мой колега, Тодор Пендаров в един свой коментар написа, че зад тези НПО-та „стоят левите деца и десните чеда на скопската буржоазия”, които в началото на ваканционните дни предпочетоха туристическите дестинации, разбира се, предимно извън страната.

Какво да се прави- манталитет. Затова винаги съм казвал, казвам го и сега- освен обществена, икономическа, политическа и морална, кризата в Македония е и манталитетна.

А за подобна криза няма как Пржино не е лечение.