Центърът се намира в закрито училище в квартал "Дъбника", защото четвъртата година вече не може да се намери по-подходяща сграда. Огромните стаи едва се топлят от печки на дърва, част от стъклата са потрошени, не достига спално бельо. Приютът е на ръба на оцеляването, защото част от обитателите са извън регламента за временно настаняване до три месеца. Като Веселин Димитров, който е жертва на имотна измама и след удар останал в инвалидна количка.
Веселин Димитров, инвалид
"От 3 години чакам, но социалните не ме пращат къде искам, а ме пращат в старчески домове, където кой с отрязани крака, кой на едно место, аз искам да ходя и си бягам."
Красимир Иванов, бездомник
"Дали сме документи за настаняване в старчески дом, но места ли няма, по тяхно усмотрение ли ни бавят?!"
Според управителя на приюта в момента тук има трима души на легло, чието място е в специализирани домове или хосписи. Но социалните служби не вземат необходимите мерки.
Пламен Тошев, управител на приюта
"Много са им тромави процедурите. Имам жена, която чака 12 месеца и сигурно ще чака още 12 за настаняване в старчески дом."
Бездомниците се оплакаха от качеството на храната и от недостатъчния персонал, който се състои от медицинска сестра и общ работник на 4 часа. От управата на приюта пък казаха, че има нужда от спешен ремонт и изграждане на инвалидни подходи, тъй като се налага да носят на ръце по два ежата трудноподвижните хора.
Чуй новините
Подкаст
