Две години затвор - първата присъда на Никола Груевски

Дали Груевски ще лежи или не, това ще стане ясно след като премине апелативната процедура. Но моралната значимост на обявената от съда в Скопие присъда, макар и в него отсъствие, е по-важна. Това е новината, която македонското общество чакаше отдавна. Едните - за да получат морално удовлетворение, че човекът, който десет години като премиер на практика ръководеше правосъдната система в държавата, все пак ще бъде осъден. За тази категория хора в държавата няма друг справедлив изход за престъпленията на някогашния премиер, освен килията на затвора. Другите - за да имат повод да повторят думите на самия Груевски, че всички процеси срещу него са политически мотивирани и че той е жертва на политически реваншизъм от новите власти в страната. Трети - да изпитат задоволство и надежда, че все пак демократичните правила на поведение на магистратите и политиците се връщат и че формулата, която ЕС изисква от Скопие - „Македония- правова държава”, може да се окаже в крайна сметка изпълнима.

Вярно, първата присъда на Груевски е само за едно от делата, по които той е обвиняем. Остават още четири, ако, разбира се, Специалната прокуратура не намери доказателства за още някое друго. Самите прокурорки от Специално обвинителство начело с прокурор Катица Янева не веднъж са казвали, че ще имат много работа докато извадят на бял свят всички доказателства за извършено престъпление, които се крият в хилядите записи на телефонни разговори, изнесени на бял свят преди четири години от тогавашния опозиционер, а сега премиер Зоран Заев. Самият Груевски даже, с известно чувство на хумор, трябва да му го признаем в този случай, един ден каза, че ходи в съда по-често, отколкото да прави секс със съпругата си. Толкова много време прекарва в съдебните коридори и зали. Днес по едно дело - утре - по друго, в други ден- по трето.

Какво е престъплението, срещу което Груевски получава две години? Нищо и никаква покупка на брониран „Мерцедес” от най-висок клас на стойност 580 000 еврo. Помолил човекът вътрешната си министърка Гордан Янкуловска да „вмести” скъпата покупка в общата доставка на коли за нуждите на вътрешното министерство, но така че - както сочеха записите от телефонните разговори, много–много да не се шуми и да се говори за това. Ако може колата да се скрие в някой ъгъл на гаражите на правителството или на МВР, пък ползването ѝ ще става само с личното разрешение на премиера. Я за някой скъп гост от чужбина, я за нещо по-така...представително, имам предвид. Янкуловска пък наредила на своя помощник, министър Гьоко Поповски, който се занимавал със сделката с доставката, да купи колата от посочена от нея македонска фирма. И изпълнил послушно заповедта на своята министърка, за което само преди два дни бе осъден на шест години затвор. Самата Янкуловска, по хуманни причини заради първата ѝ бременност, бе освободена от съдебно дирене, без това да означава, че когато ѝ дойде времето, няма отново да бъде призована.

Да си призная, не знам колко често Груевски е използвал скъпата бронирана машина. Но тя бе се превърнала в трън в очите на македонците, които едва свързват двата края. Пък и в очите на политическите му противници. Когато стана смяната в управлението на държавата, Груевски вече не бе премиер, първата работа на медиите бе да потърсят колата из гаражите на властта. Намериха я наистина завряна в един ъгъл, прашна и немита и във вид, който никак не подхожда на автомобил за представителни нужди. Май че се опитаха да я продадат на търг, та заедно с нея да се отърват от тоталитарната и авторитарна сянка на бившия премиер. Ама, май много скоро продавачите си дадоха сметка, че едва ли ще намерят купувач в Македония, който да извади толкова голяма сума, па макар и тя да бе намалена, все с очакването, че ще подлъже някой да я плати.

Та, така. Първата присъда е за две години затвор. Едното дело очевидно ще има завършек. Чакат го още четири, ако, както казах по-горе, не му извадят още някое друго обвинение. Самият Груевски не се яви в съда да чуе аргументите на съдията, и както стана ясно, адвокатите му не пожелаха да кажат, а може би и не знаеха наистина къде е той. Едва ли е в чужбина, най-вече заради това, че от дълго време международният му паспорт е иззет от полицията като противомярка ако сеопита да избяга.

В крайна сметка, присъдата получи публичност не толкова за самия обвиняем и подсъдим, а за обществото. Е, дадоха му забавление и усещане за справедливост. Доволни?

Ще видим!